Да, безспорно важен е гласът на бившите политици. Освободени от задължителната доза популизъм, непритиснати от регионалната политическа конюнктура, те могат да изрекат следното: „ Дошло е време разделно. Този, който малтретира жени и кара дечица да раждат, ми е враг. Той не е различен от мен, той е престъпник“.
Това каза Иван Костов в телевизионно интервю, 18 август 2016 година.
Репликата беше по повод на една от последните новини от южната ни съседка. Досега секс с деца под 15 години се наказваше в Турция – но през юли тази година този закон е бил отменен от турския конституционен съд. Причината: децата между дванадесет и 15 години разбират важността на сексуалния акт и следователно дават съгласието си.
Завидна категоричност. Думи, които няма да чуем от устата на политик нито у нас, нито в Европа. Заради политическа коректност. И от страх.
Но тези, които успяхме за половин век да опазим разсъдъка си неподкупен, търсим доказателства за правилността на Костовата позиция, която ни импонира напълно. И за да проверим дали не сме залитнали в безчовечност, да сме избягали от християнските си добродетели.
Намерихме един интересен извор – след няколкогодишна практика в затвор за младежи в Копенхаген психологът Николай Сеннелс издава книгата “Сред престъпници мюсюлмани“. Един от важните изводи е, че израстването в мюсюлманска среда, с родители мюсюлмани и съответните традиции, включва в себе си риска от развитие на определени антисоциални форми на поведение. Около две трети от тийнейджърите, обвинени по наказателни дела в Копенхаген, са с мюсюлмански произход.
"Мюсюлманите като цяло имат различно виждане за агресията, за гнева и по-заплашително поведение от нас, датчаните, и вероятно от повечето хора в Западния свят", пише Сеннелс. При нас, християните, е признак на притеснителна слабост, ако човек покаже, че се ядосва. В ислямската култура се очаква човек да демонстрира гняв и заплашително поведение, ако е критикуван или дразнен. Ако мюсюлманин не реагира агресивно, когато е подложен на критика, той минава за слаб, незаслужаващ доверие и по този начин незабавно се уронва неговият социален статус.
За съжаление мюсюлманската концепция за честта превръща особено техните мъже в крехки, чупливи като стъкло личности, които за да се опазят, трябва да плашат околните с агресивното си поведение. Страхът от критиката в много случаи не е далеч от параноята. Съвсем неслучайно в мюсюлманските общества самоиронията и самокритичността отсъстват изцяло.
Невъзможната интеграция. Сеннелс съобщава, че в западните страни не повече от 12-14% от милионите имигранти мюсюлмани гледат на себе си “по-скоро като граждани на страната, отколкото мюсюлмани”. Повечето от тях разглеждат своя религиозен и културен бекграунд като върха на цивилизацията и на морала.
Ето и есенцията на Сеннелс: "Намираме се в исторически фаталната ситуация да сме поканили в нашия континент милиони хора, които не искат и не са в състояние да се интегрират. И тъй като интеграцията на мюсюлманите никога няма да се случи – факт, който мисля вече е доказан от години – ще стигнем до положение, при което една значителна част от населението ще работи активно за ислямизирането на нашите общества. Този процес на ислямизация е част от ислямския джихад. Мюсюлманските опити за ислямизиране на нашите общества едва сега започват. Те тепърва ще се чувстват все по-силни и по-силни като влияние и като количество."
Изводът е, че западните държави трябва да приемат законодателни мерки за пълно прекратяване на имиграцията на мюсюлмани. От тях трябва да се изисква или да изпълнят дълъг списък от критерии за интеграция, или да напуснат съответната страна. Постоянното пребиваване или даването на гражданство на мюсюлмански бежанци трябва да стане невъзможно.
Ако все още се колебаете да последвате този начин на мислене, погледнете фактите отпреди дни.
Учени oт Cayдитcĸa Apaбия стигнаха до заключение, чe „жeнитe вcъщнocт ca млeĸoпитaeщи“. Това, според тях, трябва да изравни правата им с тези на животните oт тoзи ĸлac – ĸaмилите. Това „откритие“ е повратна точка в историята на Саудитска Арабия, защото само дoвчepa жeнaтa в тaзи cтpaнa ce цeнeшe нe пoвeчe oт пpeдмeт зa битa и се смяташе за "бездушна".
В Палестина една майка, изпращайки сина си да умре като мъченик (шахид), е представила това като "провождане на младоженец". Защото и тя, и той знаели, че след това в рая го чакат 72 хури – прекрасни чернооки дългокоси девици, които ще са завинаги негови.
Дори Меркел вече не милва мургави дечица по главичките: "Типът ислям, който не се придържа към конституцията или не приема равни права за жените, няма място в страната", каза тя преди дни.
