Българското председателство на Европейския съюз в началото на 2018-а пришпори въпроса за ремонта на бившия Партиен дом и реконструкцията на зала "Св. София". Преди няколко месеца правителството отпусна за това 25 млн. лева. Неофициалното обяснение за включването в плановете на бившата зала "Георги Кирков", използвана в миналото предимно за конгреси на БКП, е, че ще се провеждат съвместни заседания на парламентите на България и други страни членки. Съвсем очевидно е, че сегашната пленарна зала в сградата на пл. "Народно събрание" е малка за такава цел.
Идеята за преустройството на бившия Партиен дом и преместването на народните представители изцяло там е с над 20-годишна давност. Паралелно валяха и предложения какво да се прави със сегашното здание, което е с историческа и културна стойност – от това да остане само за тържествени заседания до превръщането му в музей на парламентаризма. Любопитното е, че петима от десетимата председатели на парламента в най-новата ни история, които са се захващали сериозно с тази задача, са губели постовете си преждевременно. Неслучайно тръгна и мълвата за някаква зла прокоба…
Пръв за преместване на депутатите заговори председателят на 36-ото Народно събрание Стефан Савов. Той не веднъж е обяснявал, че постройката е тясна и не е предвидена за толкова хора в нея – депутати, журналисти, служители, гости. Била гредоред, нямало да издържи и таванът на залата за заседания "всеки момент може да се срути". След като Стефан Савов беше свален от заеманата позиция покрай бурните политически емоции около сгромолясването на правителството на Филип Димитров, неговият наследник Александър Йорданов също подхвана тази тема. Още през 1994-а той настояваше "Св. София" да стане резервна заседателна зала за народните избраници. Но тези под неговото ръководство не изкараха мандата си, тъй като на подложения на непрестанен натиск проф. Любен Беров му писна и той хвърли оставка.
Председателят на 37-ото Народно събрание акад. Благовест Сендов организира през 1996-а провеждането на първия конкурс за преустройството на Партийния дом. Само че развихрилата се инфлация, фалитите на банки, студентските стачки и всенародните протести доведоха до падането на кабинета на Жан Виденов и предсрочното разпускане и на този парламент.
Правителството на Иван Костов уж също се зае с "голямото преместване". Шефът на 38-ото Народно събрание Йордан Соколов дори измисли старата сграда да се използва само за представителни нужди. Той обаче не успя да издейства средства за осъществяването на грандиозния замисъл, а кабинетът беше ангажиран с много други задачи и реформи.
Съществен напредък по въпроса за новия дом на депутатите постига 39-ото НС при председателството на проф. Огнян Герджиков. През 2003-а той успя да проведе конкурс за избор на архитект, който да предложи нов изглед на Партийния дом в модерен стил. Проектите дори бяха изложени, така че всеки депутат можеше да ги види и да каже мнението си. Но кастингът не протече никак безоблачно, а предизвика множество скандали. На всичко отгоре спечелилият архитект Борис Камиларов и Герджиков бяха атакувани от третия в класирането – швейцареца Марио Бота, а класирането оспорено в съда. Проектът на Камиларов включваше стъклена завеса, която трябваше да се разпростре пред входа на бившия Партиен дом. Освен за красота тя трябваше да играе и защитна роля за хората и колите, които влизат по рампата пред входа на Народното събрание. Пленарната зала щеше да събира не само 240 депутати, а и по 400 избраници за Велико народно събрание, като бе помислено и за журналистите. Предвиждаше се да има ложа за репортерите, а министрите да седят като на изпит на банки пред народните представители. Що се отнася до фоайето на сградата откъм Ларгото, тя трябваше да се превърне във ВИП зала за приеми.
Бота пък предлагаше стъклена конструкция да замести предната фасада по примера на Бундестага. А пилонът, на който някога беше поставена петолъчка, да се махне. Световноизвестният архитект предвиждаше още върху стъклената конструкция да се наредят дръвчета и така да се продължи визуално зелената площ пред бившия Партиен дом. Върху фасадата трябваше да има герб и трикольор. Герджиков най-много харесваше идеите на Бота, но реализацията им щеше да струва около 11 млн. евро, докато проектът на арх. Камиларов беше на стойност под 5 млн. лв. и така реално той събра най-много точки. Неочакван развой на събитията обаче пресече по-нататъшните действия по осъществяването на замисъла. Само няколко седмици след като спечели конкурса, Борис Камиларов почина. И парламентарният шеф беше изправен пред сложен юридически казус – дали в конкретната ситуация да се проведе нов конкурс, или автоматично вторият в класацията става победител. Отделно бе недоволството на опозицията, а и на част от управляващото мнозинство, че ще се изхарчат още няколко милиона от хазната. След това на главата му се стовариха други неприятности и беди. Развихри се гръмовен скандал между НДСВ и коалиционния му партньор ДПС заради вицепремиера Лидия Шулева и намерението й да приватизира "Булгартабак". Невинна жертва падна именно проф. Герджиков, който загуби председателския пост с два гласа. Оставката му беше поискана от опозицията, а за отстраняването му помогнаха и бившите царисти, отделили се в групата "Новото време".
Странно е наистина, че всеки председател на парламента, заел се с преместването, просто не успява. Твърди се, че теренът под сградата на Народното събрание някога е бил първо римско, а после турско гробище – но не какво да е, а за крадци, убийци и други бандити в тогавашната Османска империя. Оттам, смятат екстрасенси, а и не само те, идвала негативната енергия, която се разпростирала върху депутатите, та не вършели това, което трябва, а само лоши дела.
Дали поради тези разкази, или по друга причина, следващият шеф на Народното събрание, 40-о по ред, Георги Пирински, прояви предпазливост. Преди да подеме тази инициатива, той първо събра и проучи всички материали от предишните мандати около поръчки, изявления, странни случки и последвал развой на събитията. През 2008-а отново беше проведен конкурс за проект, но нищо повече.
През първия мандат на сегашния парламентарен шеф Цецка Цачева в 41-ото НС пак стана дума за преустройството на сградата на пл. "Княз Александър I", но правителството на Бойко Борисов не го включи в нито един бюджет. Направен беше обаче нов, четвърти по ред, кастинг за архитектурни проекти за зала "Св. София". В началото на 2012-а станаха известни и резултатите от него – на първо място бе класирано "Никонсулт" ЕООД с главен проектант арх. Владислав Николов. Реализацията на начинанието щеше да струва 9 217 123 лева. Но междувременно и Цачева не довърши първия си мандат, тъй като кабинетът на Борисов си тръгна няколко месеца по-рано под натиска на протести.
Проектът на Владислав Николов предвижда депутатите да работят на естествена светлина, като за целта залата ще има стъклен купол. В нея ще има 240 депутатски места, но и възможност за преустройство и увеличаване на капацитета й при свикване на Велико народно събрание. В плановете влиза изграждането на подземен паркинг, а официалният вход ще е от страната на бившия Царски дворец.
