"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм могъл да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, според мен, трябва да служи на човека, за да върши добри и полезни дела. Воден от тези начала и от искрено желание да спомогна на моите сънародници, страдащи или застрашени от болести – опасни за народното здраве, знаещ, че най-ценното благо за всеки човек, както и за самото общество, е доброто здраве, след като взех съветите на вещи лекари, реших да създам в Пловдив на мои средства и издръжка за вечни времена един Дом на благотворителността и на народното здраве, носещ моето име.
Дарението ми прочие се състои първо от пететажно здание, находящо се на площад "Цар Симеон", което ще обзаведа съгласно изискванията на науката на мои средства, за да служи за Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив. И второ: от двата пететажни тютюневи склада, приходите от които са назначени за издръжка на вечни времена на дома.
Това дарение аз правя на българския народ, на България. От него ще могат да се ползват всички граждани и селяни, без разлика на вяра и народност…"
Така пише Димитър Кудоглу на 1 декември 1926 година в учредителния акт на фондацията, с която ще бъде записан в историята, при това не само в нашата. Защото друга толкова добре разработена благотворителна схема по онова време на Балканския полуостров няма.
Какво прави Кудоглу? Организира отварянето на диспансер, наречен "Дом на благотворителността и народното здраве". Болницата работи в пететажна сграда на площад "Цар Симеон" в Пловдив, купена специално за целта. Обзавеждането, техниката, медикаментите – всичко е дарение също от Кудоглу. Идеята е бедните да се лекуват там безплатно, а имотните – да плащат такси.
За да успее здравното заведение да се издържа обаче, Кудоглу прави и друго: той дарява на фондацията, стопанисваща болницата, и два тютюневи склада, намиращи се на ул. "Иван Вазов". И разпорежда приходите от тези сгради "во веки веков" да отиват за издръжка на лечебницата. Дарението се оценява на 20 млн. лв. тогавашни пари. И е скрепено със специален закон, приет от 21-то Народно събрание.
Болницата функционира близо 20 години и дава шанс за живот на хиляди болни не само от Пловдив, но от цялата страна. Докато през 1951 година фондацията на Кудоглу е ликвидирана принудително.
Кудоглу прави още много дарения на Пловдив: с негови средства се отваря противобясна станция, бактериологична лаборатория, дори детска ясла. Открива също 11 безплатни трапезарии, помага на всички – бежанци, сираци, бедни, болни. Сметките показват, че за периода 1 декември 1926 до 31 декември 1944 г. той е дарил общо 39 502 346 лева.
Нищо от дарените от него имоти обаче не е останало в полза на гражданите. През 1975 г. е разрушен Домът на благотворителността, за да може да се разшири площадът в Пловдив. Складовете му в така нареченото "Тютюнево градче" са одържавени, а впоследствие са разпродадени. Тези дни неблагодарна… или алчна ръка им удари кибрита. С решение на общинския съвет в Пловдив от 2002 година е продадена дори детската ясла.
Иначе всеки пловдивчанин помни името на Кудоглу. И знае, че за съжаление такива като него вече няма.
