Александър Маринов
Излъчването на кандидат за президент на социалистите напомни за “най-добрите времена" на вътрешнопартийни битки в левицата. Те предизвикаха серия от обвинения в:
имитация на вътрешнопартийна демокрация,
задкулисни договорки с външни сили,
предрешаване на избора,
капитулация пред Георги Първанов.
Не закъсняха и самоотводите (чрез открити писма) и оставките (неприети и прибрани обратно за по-подходящ момент).
Въпреки че Националният съвет на партията се произнесе с внушително мнозинство, разприте не престават и вече реално застрашават иначе нелошите шансове на разпарчетосаното ляво пространство да се консолидира и да преобърне негативните тенденции.
Противно на внушенията, междуособиците вляво не са породени от политическия профил и личността на генерала, а от дълбоките разделения в елита на БСП, подхранвани от натрупани лични и групови конфликти и в немалка степен – от конкуриращи се цели и тактики на егоистично политическо поведение. Знаменитата реплика от шедьовъра на Луи дьо Фюнес – “Един за всички, всеки за себе си” – илюстрира много точно състоянието на разбитата червена “мускетарска команда”.
Прерастването на вътрешнопартийните конфликти в реални опити за
Бламиране на собствените кандидати
и саботиране на кампанията им не е новост за БСП. Типични примери откриваме в кметските избори в София през 1995 г. и особено през 2003 г., когато банкерът Стоян Александров бе на косъм от победата. Може би е парадоксално, но понякога този “приятелски огън” води до противоположни на очакваните резултати.
Да припомним, че през 2001 г. противниците на Георги Първанов в БСП го изнудиха да се кандидатира за президент с разчета, че втора изборна загуба за половин година ще направи смяната му неизбежна, но той взе, че спечели. Общото при тези и редица други случаи е, че желанието за разчистване на вътрешнопартийните сметки решително надделява над евентуалните ползи (за партията и за държавата) от сплотяването.
От година на година и от председател на председател центробежните сили в левицата се засилваха, подклаждани от
Късогледата тактика на феодализация
на партията (“творческо нововъведение” на Георги Първанов). Така стана възможно обособяването на множество социалистически “боляри”, притежаващи безконтролна власт над предадените им за ползване общински и областни организации, при това без да носят никаква отговорност за постиганите изборни и други политически резултати. Редица от “изявените” фигури в националните партийни ръководства през последните 15 години блестят главно с "успеха си" да превърнат мощни на времето си организации на БСП в треторазредни и напълно заобиколими политически величини. Единствената им заслуга е, че осигуряват определен брой гласове на делегати на партийните конгреси за издигането (или свалянето) на един или друг лидер, често заобикаляйки позицията на партийните членове и организации.
Тази порочна практика достигна абсолютен връх преди и по време на последния конгрес на БСП, когато за поста председател на партията бяха номинирани 31 души. Още тогава писах, че сделката, довела до избора на Корнелия Нинова, тепърва ще ражда отровни плодове и на новия лидер ще бъде изключително трудно да балансира между тези конюнктурно обединили се лобита, да не говорим за еманципиране от тях. Пропукването вече е факт – коалицията “Нинова” вече се раздира от остри конфликти, които могат да доведат до скоропостижно бламиране на председателя на партията.
Разбира се,
Причините не са само междуличностни
Както обикновено, става дума за сериозни интереси, и то от поне три обособени (макар и преплетени) типа – вътрешнополитически, външнополитически и икономически.
Всички основни групировки в елита на БСП са наясно, че при сегашното си състояние БСП и дори консолидираната левица не е способна да елиминира ГЕРБ от управлението на страната. Нещо повече, те разбират (както и Бойко Борисов), че при изключително трудната и непредвидима световна, регионална и вътрешна обстановка всяко тяснопартийно управление поема огромни рискове. Т.е. всички лобита в БСП се готвят за “голяма коалиция” с ГЕРБ, но има непреодолими различия как да изглежда това партньорство и най-вече кой да го осъществи от страна на левицата. Всички анатемосват управляващите и лично премиера, но едновременно водят сепаративни сондажи както с ГЕРБ, така и с АБВ.
В този смисъл “борците за партийна чистота и достойнство” просто хвърлят прах в очите на партията. Една част от тях са били и остават твърде близки до Първанов, а други са участвали в не една сделка с ГЕРБ (достатъчно е да припомним начина, по който Мая Манолова бе избрана за омбудсман).
Второ, всички основни лобита в БСП използват
Русофилската реторика
но реалното им отношение е твърде диференцирано – от искрена подкрепа за съществен “завой на изток” до прозрачна двойна игра поради обвързаност с политически и икономически фактори в Западна Европа и САЩ. Това, което е най-дефицитно, е способността за намиране не просто на “златна среда”, а на нов път и нова аргументация за собствена българска позиция на съгласуване (а не механично балансиране) на политиката ни на запад, на изток и на юг в съответствие с националните интереси (които също чакат да бъдат по-ясно формулирани). Клишетата, че всички лобита в БСП и в левицата като цяло се борят за покровителството на Кремъл, са неточни и подвеждащи – реалната картина е много по-сложна и противоречива.
Трето, несъмнено противоречията в БСП са задвижвани и от конкуриращи се икономически интереси. В партийното ръководство има немалко лица със значителен собствен бизнес, а освен това се сблъскват и функциите по “представителство” на български и чуждестранни корпоративни субекти. Това обаче не е характерно само за БСП – както е известно, олигарсите и другите големи икономически играчи никога не залагат само на един “политически кон”. Типичен пример е
Мистериозното оръжейно лоби
което Татяна Дончева (с характерните за нея сензационни, но неконкретни заявления) обвини в лансирането на кандидатурата на ген. Радев. Ако се абстрахираме от едно-две имена (които могат да се приемат за близки едновременно до БСП и Първанов, но вече нямат предишното влияние), всички останали големи фактори в този бизнес през годините са ползвали услугите и на НДСВ, и на тройната коалиция, и на първото правителство на Борисов, и на днешните управляващи. Проблемът на левицата е, че докато тези големи разломи не бъдат затворени, тя няма да може нито да спечели избори, нито да играе водеща роля в разработването и прилагането на така необходимата на страната нова национална стратегия.
