ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Кандидатите за районни кметове ще бъдат проверявани за агентурно минало

Депутати

Депутатите приеха промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, внесени от Методи Андреев /ГЕРБ/, Петър Славов и Мартин Димитров /РБ/. Те предвиждат разширяване на категориите на проверявани лица, кандидатстващи за заемане на публични длъжности – районни кметове, заместник кметове, председатели на публичната администрация и съдебни заседатели. С измененията се премахва допълнителното даване на съгласие за извършване на предварителна проверка на кандидатите, съобщава БНР.

Отхвърленият законопроект на "БСП лява България" предвиждаше отмяна на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, закриването на Комисията по досиетата и създаване на Институт за национална памет, който да урежда темата за досиетата на бившите тайни служби.

Парламентът отхвърли и предложение на независимия депутат Велизар Енчев за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

По време на дебатите председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че темата е била актуална през 90-те години и е трябвало да приключи през първите години на демокрацията. По думите му, ако е имало политическа воля в намеренията на ОДС за разкриване на досиетата и предаване на информационните масиви в Комисията, темата вече щяла да бъде затворена. Той каза, че през 2010 г. ГЕРБ са предали всичките информационни единици от МВР в Комисията по досиетата. Мога да поема ангажимента, че ще продължим да изчетем цялата тази история, каза той.

Таско Ерменков от БСП, посочи, че законът за досиетата е несъвършен и за своето почти деветгодишно съществуване не е постигнал друго, освен да внесе допълнителни разделителни линии в обществото, да предизвиква скандали с разнопосочна, противоречива и често взаимно изключваща се информация. Според колегата от групата му Иван Иванов законът е изчерпил своите функции и в последно време се използва за оронване на националната сигурност.

Методи Андреев от ГЕРБ зави, че по времето на ОДС е била направена първата стъпка и е приет първият закон, но е липсвала достатъчно политическа воля. По думите му централизиран архив съществува и затова предложението на БСП е излишно. За пръв път и в този парламент виждате, че с мнозинството на ГЕРБ, на РБ и на дясноцентристкото мнозинство тази тема редовно е поставена във фокуса на политическото внимание, посочи той.

Докато БСП, в лицето на сегашното ръководство, не си посипе главата с пепел за този престъпен закон, аз ще продължа да твърдя, че те са главните виновници за разбиването на националната сигурност, а не толкова дясната част от залата, каза Велизар Енчев.

Росен Петров от "БДЦ – Народен съюз" каза, че отдавна е време за национално помирение по темата, но обществото не е готово за това. Ние живеем с призраците си от миналото и за съжаление някои от тези призраци са съвсем реални, посочи той и допълни, че групата не подкрепя законопроекта на БСП.

Корман Исмаилов от РБ обърна внимание, че в залата има само трима-четирима представители на ДПС. Той ги призова да се замислят и да погледнат досиетата.
След приемането на законопроекта Методи Андреев каза пред журналисти, че между първо и второ четене с колегите му ще предложат предварителна проверка на кандидати, без да се иска тяхното съгласие. Освен това те искат тези проверки да се обявяват.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст