Девет почетни консули: на Израел, Естония, Малта, Тайланд, Кения, Шри Ланка, Мавриций, Сейшелите и Антигуа и Барбуда, изправят на съд министъра на вътрешните работи и вицепремиер Румяна Бъчварова. И настояват да се отмени наредбата, с която тя "свали" червените табели от колите им. Делото ще гледа Върховният административен съд, но чак на 1 февруари догодина. Но вече поражда спорове между съдиите, които по една или друга причина са се произнасяли по въпроси, които се съдържат в него.
Да припомним, че през април тази година по указания на премиера Бойко Борисов – яден от оплаквания за злоупотреби на почетни консули с привилегиите им, бяха подготвени промени в три наредби, които уреждат статута им у нас. Държавата посегна към досегашните им митнически и данъчни облекчения, както и към прословутите "червени табели" на колите им, които трябваше да бъдат свалени и заменени с обикновени в тримесечен срок.
Само че консулите не приеха "рестрикциите", които им бяха наложени – поне не и тези за табелите. И девет от тях тръгнаха към съда.
По неофициална информация почетните консули у нас са около 60. Те не са щатни дипломати, в повечето случаи дори не са чужденци, а са български бизнесмени, интелектуалци или дори бивши политици. Всъщност, въобще не е задължително да ги има – суверенно право на държавата е да реши дали в нея да има такива почетни длъжности, защото според Виенската конвенция за консулските отношения те имат "факултативен характер". "Всяка държава е свободна да решава дали ще назначава, или приема почетни консулски длъжностни лица", казва конвенцията. Ако ги допусне обаче, те се ползват със статут и привилегии, определени точно в тази Виенска конвенция – международен акт, който България е приела да спазва.
Сега спорът е дали "червените табели" са част от особения статут на почетните консули, които държавата се е задължила да им предостави, след като е приела те да функционират у нас. И законно ли е премахването им.
Според жалбата на деветимата консули в производството по приемането на измененията в наредбата на министър Бъчварова са допуснати куп процесуални нарушения. Най-сериозните сред тях са свързани с обвинението, че не е спазен задължителният 14-дневен срок за обществено обсъждане на промените в нормативния акт и че има разлика между първоначално пуснатия за обсъждане вариант на наредбата и приетите впоследствие правила. Освен това според консулите отнемането на табелите им ги лишава от защита и ще затрудни упражняването на функциите им – особено при спешни случаи, изискващи тяхната намеса. Почетните консули смятат също, че действията на държавата противоречат на Виенската конвенция.
Въпросът е какво ще каже съдът. А както се оказва, съдиите от Върховния административен съд вече изпадат в разногласия по тази "тънка" тема с международен привкус. Защото различните състави застават на противоречиви становища далеч преди да се е стигнало до същината на спора.
Според закона обжалването на подзаконов нормативен акт не спира неговото изпълнение. Но може да го спре съдът – при наличие на опасност жалбоподателят да понесе "значителни и трудно поправими вреди".
Затова, едновременно с жалбата срещу отнемането на табелите, консулите са подали във ВАС и искане действието на привилегията им да не бъде спирано до произнасянето на съда по жалбата им. Най-вече в частта, с която държавата им даде три месеца срок да свалят червените отличителни знаци от колите си.
Това е само предварително искане, по което съдът въобще не би трябвало да разсъждава. Но в случая от решенията на различните съдии става ясно, че те са абсолютно разединени в тезите си и по съществото на спора.
