Колко хора у нас ползват интернет? Какви такси плащат и с каква скорост сърфират в мрежата? Колко пари печелят доставчиците и как е разпределен бизнесът? Отговорите на всички тези въпроси винаги досега са били забулени в мъгла. И само доброволното (често поради лични интереси) обявяване на откъслечни данни от по-големите играчи е предоставяло някакви рамки за пазара. Неотдавна обаче Комисията за защита на конкуренцията задължи предприятията, извършващи услуги за пренос на данни и достъп до интернет в страната, да представят детайлна информация за дейността си. Справката трябваше да е актуална към 1 юли 2016-а, а даденият срок за попълването й изтече на 26 август. Така че съвсем скоро ще разберем какви са фактите.
Съобщението на регулатора е изпратено до цели 904 дружества. Което предполага, че толкова фирми у нас правят бизнес от доставката на интернет и преноса на данни. Но истината е малко по-различна, тъй като една трета от тези компании нямат реални клиенти, а само са заявили намерения да предоставят такива услуги, без да е сигурно кога и дали това въобще ще се случи. Все пак едно е ясно – в края на 2015-а, за когато са последните обобщени данни за сектора, работещите интернет дружества са били 669, което е с 25 повече в сравнение с година по-рано. С други думи, секторът продължава да се развива, и то при положение че от 2010-а насам един по един малките квартални доставчици бяха погълнати от по-големите, а те на свой ред бяха придобити от най-големите телекомуникационни играчи.
През същата 2015-а приходите в сегмента "Пренос на данни и достъп до интернет" са били 403.3 млн. лв., което е увеличение с 9.3% спрямо предишните 12 месеца. Постъпленията от услуги на дребно са 360.9 млн. лв. (9.5% ръст), а от такива на едро достигат 42.3 млн. лв. (ръст от 7.2%). В тези сметки са включени както фиксираният интернет, така и мобилният, но не са взети предвид парите, които се генерират от т.нар. пакети за дома, обединяващи достъпа до световната мрежа с телевизия или домашен телефон. А в тях, по груби сметки на КРС, се въртят още около 190 млн. лева. Така че спокойно може да говорим за поне половин милиард лева. При това не е за пренебрегване обстоятелството, че в битката за клиенти повечето компании намалиха значително цените, поради което сравненията с предишни периоди не са съвсем коректни и скромните ръстове на оборотите не отговарят на реалното увеличение на потреблението. Например през миналата година броят на абонатите на услуги за достъп до интернет нараства повече от отчетения през 2014-а. Договорите за фиксиран и безжичен интернет са 6 071 815 и се увеличават с 31 процента. Абонатите, ползващи пакетни услуги (с включен фиксиран и мобилен достъп), пък се увеличават с невероятните 52% – до 3 418 204. И техният относителен дял вече е над 56% от общия брой на клиентите.
Тези добри резултати се дължат най-вече на бързото навлизане на мобилния интернет. Именно ползващите такива услуги стават с 42.4% повече и достигат 4 457 211. Докато броят на абонатите на фиксиран достъп до интернет (включително и в пакет) нараства само с 8% – 1 571 556. Ето защо и показателят "проникване на широколентов фиксиран достъп до интернет на база население" остава на твърде ниски нива от около 22.6%, а мобилният достъп стига до над 80 на сто от хората.
Говорейки за преноса на данни през GSM-мрежите, няма как да не отбележим и навлизането на т.нар. технология от четвърто поколение (4G). Още в края на 2015-а мобилен достъп до интернет чрез нея предлагаха "Макс Телеком" ООД, "Булсатком" ЕАД и "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД (през мрежата на "Макс Телеком" поради сключено в края на 2014-а споразумение за сътрудничество и продажба на услуги на едро). През декември и "Теленор" представи своята LTE мрежа, а в следващите месеци същото сториха "Мобилтел" и "Виваком" и ще е изключително интересно да видим колко абонати е привлякла за година новата технология, позволяваща до 10 пъти по-бързи скорости. По последна информация на КРС в края на 2015-а техният брой е едва 20 000.
Сериозни технологични новости има и при домашния интернет. Преобладаващата част от абонатите на такива услуги в България (62.1%) ползват достъп чрез влакнесто-оптични мрежи за пренос на данни, като за последните три години е отчетен ръст от 27.6 на сто. На следващо място като най-предпочитана технология за достъп е CATV – с дял от 16.3 на сто. Тя е базирана на мрежите за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми и стандарт DOCSIS. При нея се отчита увеличение с 18.1 процента. В крайна сметка около 75% от потребителите на фиксиран интернет в страната днес ползват едни от най-модерните технологични решения в света и съответно се радват на изключително качествени и бързи услуги. Междувременно продължава тенденцията за спад на абонатите на ADSL, които вече са под 13% от всички. Обяснението е предимно в ускореното обновяване на мрежата и инвестициите в оптични технологии за достъп, които направи "Виваком". Клиентите на най-популярната допреди няколко години технология – LAN, също продължават да намаляват. Очакванията са резултатите от анкетата на Комисията за регулиране на съобщенията да покажат окончателно, че тази платформа отива в историята. Същото се отнася и за останалите (RLAN, Homebox, Mobix, Dial-up, достъп чрез спътникови мрежи), които заемат незначителна част в общия брой абонати.
