Само в приказна източна деспотия е възможно в продължение на дни поданиците да не знаят жив ли е владетелят им, или не. Последните събития в Узбекистан обаче показаха, че и постсъветското политическо пространство в азиатската му част може да бъде причислено към света на "Хиляда и една нощ".
Най-напред дъщерята на узбекистанския президент Ислам Каримов – Лола Тиляева, съобщи, че баща й е приет в болница с тежък инсулт. После една информационна агенция информира за кончината му. След това друга агенция оповести, че държавният глава е жив. В навечерието на годишнината на независимостта на Узбекистан – на 31 август, по националните медии бе прочетено обръщение на Каримов към народа му, последвано от поздравителна телеграма от руския му колега Владимир Путин, който му пожела "добро здраве, благополучие и успехи". Накрая Ройтерс информира: мъртъв е, докато официалните медии в Узбекистан продължаваха да говорят за "критичното му състояние".
Някои експерти предполагат, че обявяването на смъртта на Каримов е било бавено само защото в Ташкент се е водела интензивна скрита борба за фактически абсолютната власт, с която разполагаше той. Проблемът с предаването на управлението на републиката се състои в това, че в цялата й самостоятелна история такъв акт не е извършван.
Каримов е начело на независим Узбекистан от 1991 година. Преди това, от 1989-а, е първи секретар на ЦК на комунистическата партия в Узбекската съветска социалистическа република. Властта му през последните 25 години бе циментирана от няколко референдума, удължаващи правомощията му на "баща на нацията", и населението на страната не познава друг държавен ръководител освен него.
Наблюдателите засега открояват трима възможни наследници на 78-годишния Каримов – премиера Шавкат Мирзияев, шефа на службите за сигурност Рустам Иноятов и министъра на финансите Рустам Азимов. Мирзияев дори е сочен за фаворит, защото е най-удобен за Москва. В доклад на Московския център "Карнеги", озаглавен "Узбекистан: Преход засега не се вижда", се отбелязва, че той принадлежи към "самаркандския клан" и е далечен роднина на може би най-богатия човек в Русия – милиардера Алишер Усманов, който контролира холдинга "Металоинвест".
Не са изключени, разбира се, и други варианти. "Независимая газета" припомня, че когато през 2006-а умира първият туркменистански президент Сапармурат Ниязов, по закон функциите му е трябвало да бъдат поети от председателя на парламента. Той обаче по спешност е арестуван от вицепремиера и бивш президентски стоматолог Гурбангули Бердимухамедов, който оглавява тази република и до днес.
Не по-малко важен е въпросът как промяната ще се отрази на външнополитическата ориентация на страната. За разлика например от бившите съветски прибалтийски републики, Узбекистан поддържа близки връзки с Русия още от разпада на СССР. Между двете държави има подписани над 200 договора и споразумения. През 2014-а Владимир Путин посети Ташкент и опрости на домакините си дълг на стойност 800 млн. долара, а самият Ислам Каримов му върна визитата в Москва през април тази година.
Успоредно на това узбеките се утвърдиха като главен партньор на САЩ в региона. На територията им имаше американска военна база от 2001 до 2005-а. И макар че Америка критикува Узбекистан за нарушенията на човешките права, през 2015-а отношенията им получиха нов тласък, след като в Самарканд, в присъствието на държавния секретар Джон Кери, бе подписана декларация за партньорство между САЩ и страните от Централна Азия.
Ислам Каримов от години е обвиняван в диктаторски методи, но едно негово качество бе безспорно – умението да балансира между интересите на големите световни сили, като извлича най-доброто за себе си и за държавата си. Затова, независимо кой ще наследи "бащата на нацията", ще трябва да внимава да не наруши деликатния баланс, постигнат от него.
