Писна ми от непрекъснатия поплач за бежанците. В сутрешния тв блок – бежанци, в обедната емисия – бежанци, във вечерните новини – и там бежанци. Завиждам на тези щастливци, които вече не ловят българска телевизия заради липсата на цифров сигнал, защото те не се давят в непрекъснатия поток от страховити бръщолевения за бегълците.
Дори вотовете за недоверие към кабинета заглъхнаха във всеобщия хор от жалби за нелегалните имигранти. Създава се усещането, че ако по нашите земи бяха накацали летящи чинии с пришълци от Марс, нямаше да им отделят толкова внимание.
В цялата си прекомерна загриженост кабинетът тази седмица реши да възстанови част от загражденията по границата. Това излишно упражнение ще глътне пет милиона от джоба на данъкоплатеца. Плюс предстоящите масови съкращения на данъкоплатци в държавата. А идната седмица правителството ще заседава извънредно, за да реши дали да отпусне още 27 млн. лв. за справяне с бежанската инвазия.
Има ли обаче такава опасна вълна? Засега реално не, ако броим неголемия брой нарушители. За извънредна ситуация по стандартите се говори, когато нахлуват по 500 нелегални имигранти дневно – в момента те са десет пъти по-малко.
За какво е цялата тази еуфория тогава? Това със сигурност не е най-големият проблем, в който се изисква администрацията да вложи максималните си усилия.
nbsp;
