По всичко личи, че бюджетните разправии тази година ще са рекордно свирепи. Дано няма юмручни схватки из министерства и ведомства и масови сбивания в парламента, но че ругатните и попържните ще са люти, е извън съмнение. Бюджетът на една държава има преразпределяща, насърчаваща, контролна и други функции, но тези дни у нас го виждат като наказателна мярка. А той си е всъщност една оздравителна процедура.
Когато кабинетът обяви, че ще реже 10% от парите за администрацията, това още не изглеждаше страшно. Не че не е, но всички се снишиха с надежда злата вест да ги отмине. И друг път го е имало, пък после я камилата, я камиларят. Съкращенията на администрацията у нас са традиционно безуспешни – колкото повече я съкращават на приказки, толкова повече набъбва и се окопава. А падне ли й компютърче с интернет и климатик в офиса плюс възможност за паралелно частно, стой та гледай.
Когато обаче предписанията на финансовото министерство започнаха да пристигат в министерства, агенции и съдебни органи, шефовете им изреваха като ранени балкански лъвове.
Нароченият за топзаговорник срещу кабинета президент Росен Плевнелиев беше разбюджетиран приоритетно. Уведомиха го, че ще му кръцнат парите не с 10, а с 12 процента. А Павел Шопов от Атака поясни особеното внимание с довода, че президентът издържа около себе си метежници – хора, които в известна степен са в основата на това, което става по улиците вече три-четири месеца. И добави, че съпартийците му мислят да качат още процентите между първо и второ четене на проектобюджета.
Желанието да бъде натрит носът на Плевнелиев обаче е едно, а наказателната процедура срещу раздутия чиновнически щат – друго. Предимството на президентската администрация е, че никой не знае какво върши тя. Виж, дейността на чиновниците в министерства и агенции, както и на магистратите в съдилищата и прокуратурите е далеч по-осезаема. Все ще намерят с нещо да ти вдигнат кръвното, не е проблем и да те разболеят, а ако те уморят… здраве да е. И докато те морят, морят и себе си. Светът им е крив във всички случаи – много работа, малко пари, мижави ДМС-та, началници, граждани, които не вдяват какво се иска от тях при бавене на преписки и дела. Излиза, че съкращенията в такава натегната среда са направо животоспасяващи.
Пък и каквито предписания да праща Петър Чобанов по сектори, някои отсега се спасяват. Като военния министър Ангел Найденов, който даде заявка, че коледни бонуси за армията ще има и те ще бъдат изплатени още с октомврийските заплати. Аргументът – в други ведомства подобно допълнително материално стимулиране се давало и по повече от веднъж в годината. Което пък означава, че в тези ведомства бонусите са отдавна раздадени и октомврийските дарове от Дядо Коледа за военните са закъснели. Всичко е въпрос на гледна точка.
Чобанов е впрочем по-искрен от добилия слава на бюджетен садист свой предшественик Симеон Дянков. Онзи така наказа администрацията, че накрая всички си раздадоха бонуси. А за пенсионерите приложи оздравителна предколедна процедура – първо ги лиши от бонуси, а след това им пожела да са живи и здрави, пък другото ще се оправи. Нищо чудно, че с подобни икономически схващания отиде да прилага харвардските си номера в руски университет, а бащицата му Бойко Борисов го натири малко преди самият той да бъде натирен от улицата.
Та в съкращаването на администрацията хляб има. Пък кой наказан, кой -оздравен – рано е да се каже. Както хляб има и в оперирането на нечии възнаграждения в полза на други. Иначе ще стане като в онзи виц за доктора, прилагащ подоходно лечение за пациентите си в пенсия. При размер 500 лв. – пържолка с червено винце веднъж дневно. За пенсийка от 250 лв. – млекце с бисквити, а за онези с минималната – движение и чист планински въздух.
Щом американците вдигнаха тавана на дълга, след като изпратиха чиновниците вкъщи, без те да протестират, защо ние да не живнем , преди таванът да падне?














