Силно застарелият Закон за радиото и телевизизията се отменя (най-накрая), пестеливо трудолюбивият Съвет за електронни медии е разпуснат и закрит завинаги, а колебливата медийна саморегулация всъщност си е стабилна, но регламентирана в десетки други закони. Подобна картина от бъдещето на четвъртата власт предложи журналистът Кирил Вълчев на Деветата светвна среща на българските медии, организирана от БТА. Тази година медийният форум започна в София и премина през Пловдив и Велико Търново, като се фокусира основно върху темата за каузите – на медиите, на здравееопазването и образованието, та чак до бизнеса и туризма.
Каузите на медиите с днешна дата обаче са противоречиви. На моменти безмислено самонадеяни и краткотрайни. Донякъде се свеждат до усилието да запалят огън под дъжда, както пее Адел. Една от причините за недостътъчно възможните медийни каузи е противопоставянето между традиционните и новите медии. За старите има начини да се установи как се финансират, но паричните въпросителни около новите са огромни, категоричен е професорът по културна антропология в СУ Св. Климент Охридски Ивайло Дичев.
Стари срещу млади или къде е цензурата
Новите медии работят като Долна камара на парламента. Социалните мрежи дават възможност за пряко политическо представителство на хората, заяви председателят на СЕМ доцент Георги Лозанов по време на дискусията Социалните мрежи – новото гражданско общество. Според него Фейсбук и Туитър предоставят възможност политиците да бъдат пренебрегнати и гражданите да се превърнат в представители на самите себе си, да застанат директно пред институциите без посредничеството на конкретни представители на властта. Следователно ролята на новите медии е мехлем, който да смаже обществото, смята шефът на регулатора. Той прогнозира, че политическото представителство ще става рехаво, несигурно в себе си и във всеки момент може да бъде опровергавано от тази Долна камара. Лозанов каза също, че традиционните медии се изживявали като институция, а всъщност били изгубили доверието на аудиторията. Рамката между автора и неговата публика в новите медии изчезвала, а протестите през последните месеци породили взаимодействие между новите и конвенционалните медии.
Новите медии дават надежда, защото в тях няма цензура, но, от друга страна, е под въпрос дали свръхпредлагането на информация дава по-пряк достъп до истината, отбеляза проф. Ивайло Дичев.И уточни очевидното – трудно се проверява информацията в интернет. Друг проблем пред новите медии било авторското право – непрекъснато от сайт в сайт циркулират картини и текстове, без непременно то да се зачита. Това категорично подкопавало журналистическата професия и препращало към въпросителните: как точно се финансират тези нови платформи?
Повечето големи каузи във Фейсбук са ксенофобски и расистки, убеден е пък журналистът Иво Христов. Той открои еволюцията на информацията в няколко посоки: социалните мрежи преформатират съзнанието на самия потребител към фрагментарност, краткост и превес на образите над текста. Ако не бъде уловено вниманието до третото изречение, читателят е загубен, посочи Христов. Според него властта вече търси път към социалните мрежи, а доказателството за флирта между тях са интервютата, които Бойко Борисов е дал пред двама блогъри. Възможно било до няколко месеца да се усети силата на манипулаторите във Фейсбук .
Няма нови и стари медии, а такива, които работят по стандарти, и такива, които не ги спазват, обяви Полина Паунова от Mediapool. Нейното мнение е, че има криза на доверието в медиите и читателят вече не вярва на журналиста, защото го смята за застъпник на властта. Медиите решиха, че могат да редактират реалността, но се превърнаха в момчета за мокри поръчки, заяви журналистката. Тя твърди, че Фейсбук играе ролята на показалка, с която се посочва кое е вярно и кое не, затова социалните медии не са Долна камара, а отговорен редактор. Професионалните стандарти трябва да са водещ фактор както в новите, така и в традиционните медии, изтъкна Паунова.
Няма авторитет, който традиционните медии да преливат в новите, противопостави се от своя страна Владимир Йончев от OFFNews. Според него новите медии формирали общественото мнение.
Изходът според експертите е конвергенцията между нови и стари медии, като първите дадат повече свобода на традиционните, а пък те – ще заредят социалните със стандарти. Това бил начинът да се отървават от дефектите си.
Да разлаем старите кучета БНТ и БНР
Всяка власт започва с поправки в медийния закон. До идването на партия ГЕРБ, която обеща на гилдията изцяло нов регламент. Той обаче се залежа по чекмеджетата на властта и предишният премиер не можа да му пререже лентичката. Депутатът Мартин Захариев е на мнение, че предишното парламентарно мнозинство явно се е страхувало да чуе Let It Be в БНТ и БНР. Сегашното също се опитва да напипа настроенията в четвъртата власт. Основна цел на промените е да се съгласува единна политика на регулация и саморегулация на медиите чрез нова законодателна база, която ние всички бихме искали да се изразява в нов закон за медийните услуги и изравняване на стандартите на регулиране в обществения и търговския сектор, подчерта на медийната среща народният представител от Коалиция за България. Сред основните каузи на евентуалния документ той предречеплурализъма , разнообразието на програмно съдържание, прозрачността на собствеността, регулирането на аудиовизуалните услуги в цифрова среда и т.н.
По традиция сякаш управляващите се събуждат в началото на мандата си с гениалната идея да обединят БНТ и БНР. Целта на реформите в БНТ и БНР би били икономии в бюджета им, оптимизиране на екипите им, повишаване на ефективността им, осъвременяване на техния мениджмънт, обясни Захариев, допълвайки, че преди да се пристъпи към подобни действия, трябват сериозни изследвания и одити. За него финансирането на двете медии по смесен модел – държавен бюджет плюс реклама и спонсори, е вреден за тях. По думите му, Приходите на БНТ от реклама са се свили с повече от 50 на сто – телевизията е генерирала 2 млн. лв. за първото полугодие и от 10-о място, вече е на 18-о по рекламни приходи. Най-рейтингови миналата година са й били две спортни събития – олимпиадата и Евро 2012. Все пак не бивало да се бърза с темата за обединението. Напълно реалистично на този етап било БНТ да открие нови канали – спортен и парламентарен, които щели да струват 6 млн. лева. Освен това само БНТ нямала HD ПТС и било задължително да се закупи такъв, за да пусне HD канал. Според Захариев обаче изцяло нов медиен закон днес не може да се случи, защото, по думите му, няма нужната обществена подкрепа, а и общественият сектор не бил активен.
Необходим е нов, изграден на различен принцип закон за медиите или медийните услуги, изложи тезата си шефът на СЕМ Георги Лозанов. Той обвърза спадането на показателя за свобода на словото в България с опитите да бъде подценявана регулацията на медиите. Лозанов даде пример, сравнявайки обществените медии, които са най-регулирани, с т. нар. жълта преса, при която свободата се мисли като печалба. Ако се променя законът, искам да е така, че СЕМ да получи повече инструменти да защитава медиите, включително от тях самите, от собствениците им, от диктата на капиталите, каза доцентът.
Иво Атанасов, също член на СЕМ, коментира, че изричането на думата регулация веднага буди впечатление за посягане на свободата на словото, което било погрешно. Според бившия депутат от левицата не е приемлива и идеята за сливането на двата регулаторни органа: Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии, тъй като по този начин можело да се произведе политическа зависимост.
Как да ги свържем с… аудиторията
Анализите днес показват глобален комуникационен и медиен пазар от близо 1 трилион щ. долара, а прогнозите са през следващите пет години този пазар да се удвои, споделиха експерти на дискусията Каузите на бизнеса. Основната причина за този бурен скок е технологичната революция, заради която комуникациите, образованието, развлеченията и дори политиката все повече се дигитализират и оказват влияние върху развитието на медиите, които са модерна индурстрия и печеливш бизнес. На дневен ред изпъквал въпросът каква част от световния пазар на информационно съдържание ще заеме България? И дали българските медии ще съумеят да мобилизират воля и сили за пробив и излизане на него, което за тях било кауза, заслужаваща подкрепа. Проблемът е, че тя звучи по същия начин, по който описахме медийната действителност в аванс в началото – футористично. Докато бг медиите се дърлят кои са стари и кои нови, кои как се финансират, докато се делят на обществени и търговски, на жълти и пенбени , без да се обединят в общонационална мисия, всичките им каузи са обречени като огън под дъжда.
