Г-н Бумов, малко хора могат да кажат какво точно е аутсорсинг индустрията, тъй като тя се развива сравнително отскоро в България?
– Първо, искам да уточня, че тази индустрия не е чак толкова млада. Тя се развива поне от 25 години по света, а в България също набра скорост – първите аутсорсинг центрове и компании започнаха своята работа у нас през 2002-2003 година. Един от тези примери е центърът за вътрешно обслужване на информационните технологии на Кока-Кола – Хеленик. Фирмата, която аз представлявам – Софика груп, също започва своята работа през 2004-а, така че може да се каже, че индустрията вече има своята десетгодишна история в нашата страна.
При все това не е толкова позната…
– Да така е. Ауторсингът предоставя съвременни гъвкави модели за бизнес сътрудничество за оптимизиране на различни процеси, привнасяне на добри практики от фирми, които са специализирани в извършването на една или друга дейност, което пък позволява на модерните компании да се фокусират върху своята основна дейност. Ако говорим за банки или застрахователни фирми, очевидно те трябва да се съсредоточат върху предоставянето на нови по-добри услуги за своите клиенти, а всички дейности, които са второстепенни за тях, да оставят на партньори с определена специализация.
Бихте ли посочили няколко конкретни примера за аутсорсинг?
– Най-често срещаният са информационните технологии, които вече са неизменна част от всеки един бизнес. Друг пример е управлението на човешките ресурси – осигуряване на персонал, администрирането му, повишаването на неговата квалификация и мотивация за работа и още куп други дейности. Много често срещано е и установяването на споделени центрове за извършване на вътрешноадминистративни процеси, които до голяма степен са уеднаквени в различните държави. Така вместо да поддържате персонал за финансово-административните дейности в Германия, Франция, Италия и скандинавските държави, вие изнасяте този тип дейности в един такъв център, което позволява оптимално използване на ресурса от хора. Застрахователните компании пък например изнасят дейности, свързани с актюерите и изчисляване на премии.
Работещите в тези изнесени центрове на кого са служители – на конкретната компания или на аутсорс фирмата? Или казано по-просто – кой им плаща заплатата?
– Има няколко варианта. За вътрешнофирмени центрове, които обслужват няколко държави, персоналът обикновено е от самата фирма. Възможен е и смесен модел – част от служителите да са на фирмата, която изнася дейността си, а други са на аутсорсинг компанията. И третият вариант е хората да са изцяло от външната организация. Той се среща по-рядко, тъй като самата технология на изнасяне на вътрешни процеси към външен доставчик е критичната точка за успеха на едно подобно партньорство. Заради риска на прехвърляне на конкретни данни и информация обикновено първоначално се използват смесените модели.
Кои са най-големите фирми в България, които са изнесли част от своята дейност?
– Не бих искал да цитирам конкретни имена, защото рискувам да изпусна някой значим играч. Като типове индустрии най-добре застъпени са компаниите от ИТ сектора, телекомуникациите… Добри примери у нас има в застрахователния бранш, както и при дружествата, предоставящи финансови услуги, свързани с прехвърлянето на пари в реално време – като Мъни Грам. По отношение на търговските банки секторът е много по-слабо развит и аз смятам, че там има сериозен търговски потенциал. При голямата конкуренция между финансовите институции аутсорсването на някои процеси може да доведе до увеличаване на продажбите на техните банкови продукти.
А можете ли да посочите някакви конкретни данни за обем на пазара на аутсорсинг индустрията у нас за 2012-а?
– В случая е важно да направим едно уточнение. Да се даде измерител на пазара е много трудно, тъй като тази индустрия е експортно ориентирана. Ако съберем само оборотите на фирмите, работещи у нас, ще получим едно число, но ще загубим приноса на компании, които са разположили в страната свои вътрешнофирмени центрове за опериране като Хюлет Пакард, Ай Би Ем и др. Ето защо най-обективният измерител за индустрията е броят на заетите в сектора. През 2011 г. те бяха около 15 хил. души, но продължават да се увеличават. Мога да прогнозирам, че към края на тази година увеличението ще е средно с 20% и броят на заетите ще достигне 18-20 хиляди. И то в условията на криза. Все повече се засилва интересът към България, включително и от фирми, идващи от САЩ и Канада. Ние имаме своите предимства за привличане на такива инвеститори.
Какви са тези предимства? Може би отново евтината работна ръка…
– Всъщност говорим за комплекс от фактори – на първо място, имаме хора с определени компетенции и знания в определена област – езици, информационни технологии, финансови анализатори… Много важна е и бизнес средата – законодателна рамка, прозрачност на работата с държавните институции, разходите за придобиване на даден имот, комунални услуги, политическата обстановка. България продължава да има конкурентни предимства пред други държави в Централна и Източна Европа.
Аз обаче четох един анализ на международната консултантска компания A.T.Kearney, в който се казва, че вече губим позиции пред балтийските държави…
– Нетолкова губим позиции, а по скоро останалите държави са доста по-активни в създаването на допълнителни предпоставки за развитието на тази индустрия. Нещо, което е минус за нас. Необходим е активен маркетинг, и то на високо ниво. Ето например след дни Латвия организира събитие, на което е поканила клиенти от Англия, за да се запознаят на място какво предлага. Ние нямаме такъв тип политика на управленско ниво. Опитваме се през асоциацията ни да си партнираме с държавните органи, имащи някакво отношение към нашия бизнес, но те се развиват сравнително бавно и тромаво.
За кои органи става дума?
– Българската агенция за инвестиции. Тя обаче е натоварена с редица други задачи и много трудно се получава комуникацията.
Тоест отново опираме до централизираната политика и помощта на държавата?
– Да, защото е ключово да има организация на централно ниво, която да се занимава с потенциални инвеститори и да създава условия за такъв тип вложения. Все пак в нашия бизнес говорим за голям брой заети, с нива на заплащания над средните. В допълнение аутсорсинг индустрията поражда след след себе си необходимост от много големи и качествени офисни площи, с което раздвижва и имотния пазар. Тя трябва да се разглежда като една от най-модерните и бързо развиващите се и затова е много важно да се разбере какво дългосрочно влияние ще има върху обществото, ако държавата подпомогне нейното развитие.
От всичко казано оставам с впечатлението, че работите без регулации, без ясна държавна стратегия и при постоянно изтичане на млади квалифицирани кадри от страната.
– Действително е така. Напук на средата бизнесът ни оцелява, развива се и расте. Което пък е сериозно доказателство за естествения подбор. Ние не се нуждаем от дотации, а от внимание и подкрепа, за да може да запазим конкурентните си предимства.
Нестабилната политическа обстановка в последните месеци отразява ли се на вашия бизнес?
– Политическата стабилност е един от факторите, които много внимателно гледат фирмите, преди да изнесат дадена своя дейност. Обективно погледнато, сегашните обществени сътресения все още се балансират от добрата финансова стабилност. Но напоследък чуждестранните ни партньори все по-често питат, какво се случва в България? Според мен ефектът от евентуалното задълбочаване на политическата криза ще е негативен. Нашата индустрия има една характеристика – тя е сравнително латентна във времето. И ако има някакво обръщане на тенденцията – намаляване и пренасочване на инвеститорския интерес, това ще е дългосрочно.
Как гледате на възможността за аутсорсинг на дейности от държавната администрация?
– За мен това е любима тема. Сега обемът на този пазар е равен на нула лева и нула стотинки. В развитите държави като САЩ и Великобритания държавата е най-големият клиент на аутсорсинг компаниите. Което е белег доколко администрациите предоставят добри услуги на своите граждани. Имаме нужда от цялостно облекчаване на процесите в държавната администрация и тяхната по-голяма прозрачност. Особено на тези, свързани с обслужването на хората. Това ще доведе до намаляване на таксите и времето за обработка на документи – справки от община, районно управление, здравна каса и други.
Не преследва ли същите цели и въвеждането на електронното правителство?
– Електронното правителство е само един от аспектите за по-модерна държавна администрация и е комбинация от няколко елемента. Един от тях са технологиите и безспорно в тази посока са направени най-много инвестиции през годините – в създаването на единна информационна среда, регистри и т.н. Те обаче няма да дадат необходимия резултат, ако не се направи реинженеринг на всички административни процеси, или по-просто казано – на дублирането на функции и работни места в множество държавни учреждения и служби. За да вземе един прост документ, сега човек трябва да отиде на пет гишета. А всеки знае какво се случва на всяко от гишетата. Третият елемент са хората, които ще работят, за да се случи електронното управление. И там е ролята на аутсорсинг компаниите. Защото те могат да гарантират оптимално използване на ресурсите, да работят за подобряване на съответните процеси и да носят отговорност за крайния резултат.
nbsp;
nbsp;
Стефан Бумов е изпълнителен директор на Софика Груп от 2007-а. Преди да оглави компанията, е заемал редица ръководни позиции в Хюлет Пакард за регионите на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка. Има магистърска степен по компютърни науки от Техническия университет в София. Председател е на Българската аутсорсинг асоциация от учредяването и през ноември 2012 година.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
