Сериозно засегнати интереси на местни велможи, окрупняване на ВиК сектора и отваряне на вратата към нови концесии след тази на Софийска вода ни очакват занапред, ако стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в страната през следващите 25 години бъде приета в сегашния й вид. Ключовият документ е на фаза междуведомствено съгласуване, а неотдавна министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева обеща той да бъде публично представен едва след като мине и през регионалните структури. Повече от сигурно е, че част от текстовете съвсем няма да се понравят на някои от местните власти.
Сега 66 ВиК дружества предоставят услуги на потребителите. Публична тайна е, че управителите на много от тях са се превърнали в нещо като феодали, постигнали удивителна симбиоза с политически силните на деня и натрупали купища имоти и дебели банкови влогове. Както БАНКЕРЪ вече е писал, на тяхното благополучие могат да завидят дори мениджърите на едни от най-големите и успешно работещи частни компании у нас. Очертава се обаче
рахатлъкът им да бъде нарушен
nbsp;
В стратегията се предвижда окрупняване на отрасъла до най-много 28 регионални дружества. В цяла Европа е налице тенденция към консолидация на водния сектор. Обикновено тя е продиктувана от стремеж към икономии от мащаба. Отраслов еталон за оптимален размер на зона на обслужване е наличието на минимум 250 хил. клиенти на водоснабдителни и канализационни услуги. Колкото по-строги са разпоредбите за качество на питейната вода и заустване на отпадъчните води, толкова повече технически умения и инструменти се изискват за доброто функциониране и управление на ВиК операторите, разходите за което могат да се управляват по-добре от по-големите оператори. Значителни икономии от мащаба се постигат и в областта на финансирането и финансовото управление, като малките дружества често са принудени да плащат значително по-скъпо за заемни средства в сравнение с по-големите оператори, се посочва в документа.
На практика с него ще се върнем към модела, който действаше в България до 1989 г. – 28 регионални комунални предприятия, собственост на държавата, и едно общинско в София. Но по-важното е друго – ще има само един оператор в рамките на всяка административна област и по този начин някои от съществуващите ВиК дружества ще престанат да съществуват. Респективно ще намалеят феодалите и тази перспектива ще засили съпротивата срещу приемането на стратегията.
Иначе новият модел ще бъде въведен с промени в Закона за водите, които да решат
затлачения от години проблем
със собствеността и управлението на активите. Според Министерството на регионалното развитие това може да стане в рамките на 16 месеца. Първата стъпка ще е съществуващите сега водни оператори да направят списък на всички публични активи в техния баланс, а местните управи да изброят съоръженията, които са на тяхна територия и се използват за предоставянето на ВиК услуги. Това трябва да стане за четири месеца, след което списъците ще се предоставят на регионалното министерство. В следващата половин година то ще изготви протоколи за преразпределението на тези активи между държавата и общините, които пък ще имат два месеца да предявят евентуалните си възражения. Ако няма съпротива, ВиК дружествата ще извадят в рамките на три месеца публичните ВиК активи от своите баланси и ще ги предоставят на асоциациите по водоснабдяване и канализация. Тези организации бяха регламентирани още през 2009-а, но през изминалите четири години така и не успяха да заработят. В тях влизат собствениците на ВиК системи и съоръжения и на практика те ще управляват поверената им инфраструктура.
Друг ключов момент е, че ВиК асоциациите ще сключват договор с дружество, което да поддържа инфраструктурата и да предоставя услуги на съответната обособена територия. Възможностите за това са две – пряко възлагане на досегашния оператор или избор на нов. При първия вариант експлоатацията и поддръжката на системите и съоръженията ще се предоставят чрез псевдоконцесионен договор за десет години, ако няма изисквания за значителни инвестиции, или 15 години, ако има задължение за сериозни вложения.
Далеч по-интересната алтернатива
nbsp;
обаче е избор на нов оператор с конкурс по Закона за концесиите. В този случай ще се използва концесионен контракт с продължителност до 35 години. Авторите на стратегията отбелязват негативната нагласа в българското общество към публично-частното партньорство във ВиК сектора, което, разбира се, съвсем не означава, че промените няма да бъдат гласувани и приети от парламента. Без съмнение и инвеститорите няма да останат равнодушни към концесиите в сектора, особено след като сегашните водни дружества бъдат окрупнени и при възможността един оператор да обслужва повече от една административна област. По време на управлението на ГЕРБ такава готовност изрази германската компания Берлине Васер. През 2012-а с помощта на Световната банка дори бе подготвен и пилотен проект за концесия на оператора в Плевен. Впоследствие той се провали, но интерес към подобно публично-частно партньорство бяха заявили големи фирми от Франция, Австрия, Испания, Италия и дори от Обединените арабски емирства.
Обективно погледнато, ако наистина искаме ВиК системите у нас да бъдат модернизирани, това няма как да стане без участието на частния сектор. Вложенията днес са далеч под необходимото ниво за поддържане на добро качество на мрежата. Тя е над 75 хил. км, от които около 30 хил. км са изградени преди 1970-а. Според оценка на Световната банка рехабилитацията и подмяната й изискват
между 650 и 800 млн. лв. годишно
В същото време действително направените инвестиции във водоснабдяване от 2007-а насам възлизат на по-малко от 200 млн. лв. на година.
За привеждане в съответствие с критериите на общността на системите за отвеждане и пречистване на отпадъчни води са необходими 6.7- 7.5 млрд. лева. Спешните нужди от рехабилитация и подмяна на водоснабдителните мрежи се оценяват на 5 млрд. лв., малка част от които (0.4 млрд.) са разходи за постигане на съответствие във водоснабдяването. Сравнявайки нуждите от 11.7 – 12.2 млрд. лв. със средствата от фондовете на ЕС, които вече са заделени за питейни и отпадъчни води за текущия програмен период (2007 – 2013 г.), както и с очакванията да бъдат заделени приблизително още толкова средства за следващия програмен период (2014 – 2020 г.), може да се изчисли, че от фондовете на ЕС могат да бъдат финансирани 30 до 40% от бъдещите общи нужди от капиталови разходи във водоснабдяване и канализация.Останалите 60 до 70% трябва да дойдат от правителството и ценовите приходи на дружествата, не крият от Министерството на регионалното развитие.
Доста наивно е обаче да се смята, че при сегашните проблеми с финансите правителството току-така ще развърже щедро кесията за ВиК сектора. През последните пет години държавата не дава, а прибира 80% от печалбата на водните дружества, което ги постави пред невъзможността да взимат и обслужват заеми. Така че източникът за свежи пари остават концесиите, стига те да не са като тази в София.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
От стратегията
*Генералните регионални планове за развитието на ВиК системите би следвало да са готови и одобрени от Министерството на регионалното развитие до края на 2013 година.
*Операторите имат много ниска степен на автономия при вземането на решения, а също и по отношение на ежедневната си дейност. Има много примери за сменени управители след искания на политици от местната власт. И докато при някои от тези смени става дума за лошо справяне с работата, то при други не е така. Това е една от основните причини за неефективността на ВиК сектора.
*Предстои да бъдат преразгледани съществуващите социални политики, които компенсират частично уязвимите групи за сезонните разходи за отопление, така че да включат и компенсации за разходите за ВиК услуги. Пълното компенсиране на уязвимите домакинства, което да им позволи да поддържат разходите за питейна вода и отпадъчни води на ниво от или под 4% от семейния бюджет, се очаква да възлезе на около 300 млн. лв. за период от 25 години.
