Драстично закъснява изплащането на субсидиите за българските фермери по Програмата за развитие на селските райони. До септември те са получили едва 48 на сто от целия наличен бюджет на програмата. Това става ясно от кореспонденцията на министъра на земеделието Димитър Греков с членове на различни парламентарни комисии (с която в. БАНКЕРЪ разполага), които очевидно са проявявали интерес към темповете на изпълнение на тази програма. И е съвсем нормално да има питания при положение, че следващият програмен период (2014-2020-а) чука на вратата.
От писмо на министър Греков до председателя на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Младен Червеняков например става ясно, че ако до 31 декември Държавен фонд земеделие не договори и не изплати авансово 50% от дължимите суми на всички общини, които ще подават заявления по мерки (321 Основни услуги за населението и икономиката в селските райони и 322 Обновяване и развитие на населените места), има опасност да загубим 52 млн. евро.
Още по-плачевно е състоянието
nbsp;
с финансирането на други четири мерки (211 Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони, 212 Плащания за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските, 213 Плащания по Натура 2000 и 214 Агро-екологични плащания) – по тях няма да бъдат усвоени 159 млн. евро, признава агроминистърът. Разбира се, в официалните писма експертите на министерството не са пропуснали да разкажат какви епични битки водят, за да предотвратят загубата на тези огромни суми. В тази връзка администрацията предприема доста любопитни действия. Започва масово прехвърляне на средства от една програма в друга и съответните заявления ще се приемат до края на годината. Така например към мярка 212, която се отнася до плащания за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските,се прехвърлят 17 млн. евро от публичните средства.
А за агроекологични плащания, (по мярка 214) се прехвърлят ни повече, ни по-малко от 149.6 млн. евро. Запознати с кухнята на европейското финансиране казват, че това прехвърляне на средства далеч не е случайно – подготвят се за одобрение
проекти на точно определени хора
nbsp;
които до този момент не са успели да се подредят близо до еврофинансирането.
Прави впечатление още едно доста любопитно намерение, свързано с подпомагането на общини по мярка 321 – Основни услуги на населението и икономиката в селските райони – в случаяза кметства бенефициенти по мярката за изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадни води. Оказва се, че агроведомството се готви да обяви целеви прием на заявления именно по тази мярка. И не само това – вече бил осигурен и бюджетът за нея в размер на 13.1 млн. евро, чрез които да бъдат подпомогнати проекти, сключени през 2009-а за рехабилитация на ВиК мрежи, които по една или друга причина не са реализирани. Причината беше, че при бързането да бъдат одобрени точно определени проекти в края на предишния мандат на тройната коалиция в тях не беше включено финансирането на дейности по изграждането на съоръжения за пречистване до необходимото качество на отпадните води. Но това беше задължително според европейската директива 91/271/ЕИО. Тя използва общините бенефициенти сами да осигурят средствата за тези пречиствателни съоръжения, в противен случай не можеха да усвоят и многото милиони евро ,предвидени за големите ВиК проекти. Та сега, за да не се разминат отново с тях, хората на министър Греков са се погрижили да осигурят и всички останали пари. Във всичко това няма нищо лошо. Но е малко странен
списъкът на посочените за това финансиране кметства
За финансиране на този вид проект в област Благоевград са включени Белица, Петрич, Сатовча, Симитли и Якоруда. В Бургаско на първо място е поставено кметството в Айтос и едва след него е Несебър. Останалите избрани са Кочериново, Сапарева баня,Тетевен, Септември, Калояново, Садово и Баните. Според критици на сегашните управляващи това са все общини, които са под влиянието на ДПС.
Само преди месец на работната среща между представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на земеделието и храните и Национално сдружение на българските общини беше нищен въпросът за възможностите за промяна в дефиницията селски район, с цел тя да бъде разширена. В работната група, натоварена с тази работа бе обсъдено споразумение за партньорство на Република България с ЕС за предстоящия програмен период в контекста на Програмата за Развитие на селските райони през 2014-2020 година. Исканата промяната на дефиницията беше с цел да се даде по-голяма възможност мерките по Програмата да бъдат отворени за възможно най-много райони и населени места. А само преди седмица в Русе бяха обсъждани промените в някои от оперативните програми за следващия програмен период.
Бизнесът поиска Програмата за развитие на селските райони от 2014 година нататък да има за приоритет стимулиране на трансфера на знания и иновации в селското стопанство и горския сектор. Също така повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на селскостопанската дейност и насърчаване на иновативните технологии и устойчиво управление на горите и други. Бе поставен и въпросът за възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство.
