Големите надежди, свързани с прословутия газов хъб "Балкан", отново останаха напразни. А уж всички неуредени въпроси трябваше да бъдат изчистени на шумно афиширания стратегически инвестиционен форум, който се проведе в началото на седмицата във Варна. Услужливите към силните на деня медии добре надуха балона, повтаряйки като папагали колко интересна ще е срещата и как в нея ще се включат водещи международни компании от газовия сектор, инвестиционни фондове и финансови институции. Споменати бяха имената на BP, американската Cheniere Energy, азербайджанската Socar, OMV, гръцката DEPA, RWE и т.н., а черешката на тортата трябваше да е присъствието на представители на "Газпром". Но в крайна сметка всичко премина повече от скромно, като дори лист с имената на участниците не бе представен и точното им място в йерархията.
Ден преди събитието руснаците заявиха, че тяхна делегация няма да пристигне. Предвид изпратената официална покана отговорът на Москва ясно демонстрира пренебрежителното й отношение към българското начинание. Нещо повече – по същото време руският енергиен министър Александър Новак изтъкна на провеждащия се във Владивосток Далекоизточен икономически форум, че Русия не разглежда възможността да строи газопровод по дъното на Черно море през България и темата "Южен поток" изобщо не стои. "В момента обсъждаме с турските ни партньори конкретни стъпки по осъществяването на "Турски поток". Разработихме пътна карта, която бе предадена, създадена е специална работна група, подготвен е проект за междуправителствено споразумение. Планираме за един-два месеца да тръгнем към подписване на съответните договорености, за да може първата линия на газопровода да бъде построена още към края на 2019 г.", поясни Новак.
С две думи, непосредствено преди началото на сбирката край Варна изведнъж се оказа, че основният доставчик, на който се разчита да осигури повече от половината природен газ за хъба, не само го няма, ами и цялата тази работа не го интересува особено. Така да дискутират по темата край морето останаха единствено организаторът България – представен от премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и министъра на енергетиката Теменужка Петкова, заедно с второразредни гости от Брюксел, водени от директора, отговарящ за "Вътрешен енергиен пазар" на Европейската комисия Клаус-Дитер Борхард и представители на няколко енергийни компании. Затова и официалната част от конференцията бе "претупана" за около три часа, при все че става въпрос за сериозен инвестиционен проект, който ще струва над 1.4 млрд. евро. Близостта на ваканционния комплекс "Ривиера" вероятно също е оказала своето влияние за синтезираната работа на участниците.
Всъщност не можеш да очакваш нищо повече, когато обявяваш инвестиционен форум с толкова голямо значение и под егидата на министър-председателя, а поверяваш подготовката на дъщерната фирма на "Българския енергиен холдинг" – "Булгартрансгаз". Просто равнището е по-различно и далеч по-подходящо щеше да е за него да отговарят директно Министерският съвет, Министерството на енергетиката или в краен случай поне енергийният холдинг. Да не споменаваме за абсурда, че в секция "Новини" на интернет страниците на БЕХ, "Булгартрансгаз" и енергийното ведомство не се появи каквато и да било насочваща информация нито преди, нито след самото събитие. Единствената официална публикация дойде от правителството и тя бе, че България ще инициира нова среща за газовия хъб – този път тристранна с участието на Европейската комисия и Русия. В съобщението се цитираше и масово тиражираното "тропване по масата" на Бойко Борисов: "Няма да позволим България да бъде заобикаляна и правото ни на вето ще бъде използвано. Когато лоялно застанахме зад Украйна, както целият ЕС реши, ние знаехме какво губим, но слагахме отпред морала, честността и общоевропейските норми. Затова сте длъжни да ни го върнете. На нас не ни е нужно само да ни окуражавате. Много от вас си мислеха, че надали ще дойде времето, в което по този начин, в България, на такова експертно ниво в присъствието на компании от Европа, САЩ, Турция, Русия, ще говорим за реалните проблеми в този сектор."
Каква в действителност е ситуацията днес? Ако се вярва на медиите, вече имаме зелена светлина за построяването на газоразпределителен хъб. В споменатото съобщение на Министерския съвет обаче се казва нещо по-различно – че от Брюксел са заявили подкрепа за инициативата, оценявайки нашия подход като правилен – напредък по изграждането на интерконекторите със съседните държави, спазване на европейското законодателство, за да се постигне диверсификация и сигурност на газовите доставки. Пристигналият във Варна Клаус-Дитер Борхард пък се отчете само с дежурните клишета как концепцията за изграждане на газоразпределителен център имала не само енергийно измерение, а и икономическо и социално, защото изграждането му щяло да гарантира ниски цени на природния газ и разкриване на работни места. Борхард даже се поизхвърли леко с думите: "Ако привлечем по-значими количества природен газ, "Балкан" ще е конкурентен на съществуващите хъбове в Германия, Австрия и Холандия." Подобни "конграчулейшънс" сме ги чували нееднократно, но те са далеч от поисканите преди месец от руския президент Владимир Путин "железобетонни гаранции от юридически характер", за да се говори изобщо за нови количества руски природен газ към България. А и в Китай, където бе на срещата на лидерите от Г-20, шефът на "Газпром" Алексей Милер оповести, че Турция е предложила да се доставя руски газ за Европа в рамките на проекта "Турски поток" през границата с Гърция. Тоест на нашата страна не й трябват потупвания по рамото, а пари от Брюксел. До ноември "Булгартрансгаз" ще представи в Европейската комисия искане за финансиране на предпроектното проучване на газовия хъб и тогава ще си проличи на практика колко точно голяма е подкрепата на общността за съоръжението.
Според изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов инвестицията за изграждането му ще е около 1.5 млрд. евро, като точната сума ще стане ясна след приключването на предпроектните проучвания, предвидени за 2017-2018 година. Гегов лансира и различни варианти за капацитета на разпределителния център – от 37 млрд. куб. м, ако се избере южното трасе през Гърция към Италия, до 45 млрд. куб. м, ако стане северният маршрут, който обаче е свързан с тръбата по дъното на Черно море и с липсващия засега интерес от Русия. Колкото до бизнес модела, той включва създаването на компания "Газов хъб "Балкан", като 50% от нея ще бъдат предложени на потенциални инвеститори. Оператор ще е "Булгартрансгаз" или негова дъщерна фирма. Първата фаза на реализирането на проекта ще обхване българската газова мрежа – модернизация на компресорни станции и строителство на интерконектори. Инвеститори ще се канят за втората фаза – строителството на нови компресорни станции. В този случай отново ще си проличи ролята на Брюксел. Защото, ако насърчи големи западни играчи да се включат в хъб "Балкан", България може и да се превърне в по-значима точка на газовата карта. Всичко друго са приказки, които при това не са и никак евтини.
