Референдумът вече е насрочен – указът на президента Росен Плевнелиев го определи за 6 ноември – едновременно с президентския вот.
Подготовката за провеждане на допитването вече е в ход. На 17 август Централната избирателна комисия (ЦИК) прие хронограмата, по която ще вървят събитията през следващите месеци. Почти всички действия, които предстоят, съвпадат едно към едно с тези, които са нужни за провеждането на изборите – процедурите по откриване на секции в чужбина, формирането на секционните и районните избирателни комисии, изготвянето на избирателните списъци и т.н., са напълно аналогични и като процедури, и като дати.
В хода на организацията обаче вече лъсват и множеството пробойни, свързани с провеждането на референдума. Най-вече защото законът сякаш е "пропуснал" възможността една чисто гражданска инициатива да успее. Това донякъде е обяснимо, защото опитът на държавата в пряката демокрация е повече от скромен. Досега страната е преживяла само два референдума, никой от тях не беше по инициатива на граждани, а само от политически партии или от държавни органи.
И се оказва, че инициаторите на референдума на практика са "отрязани" от организацията и провеждането му. Те няма да имат свои хора в избирателните комисии – законът разпределя местата в Централната, районните и секционните комисии на квотен принцип между политическите партии, по-голямата част от които вероятно ще агитират срещу референдума. В тази ситуация единствената гаранция за инициаторите, че бюлетините с отговор "да" няма да бъдат изхвърлени като недействителни в някоя секция, е да се опитат да организират и изпратят навсякъде свои представители или наблюдатели.
Тази възможност също не фигурира в Закона за референдумите – извлича се от Изборния кодекс, чиито норми ще се прилагат и за всички неуредени въпроси около провеждането на допитванията до народа. Според ЦИК инициаторите на референдума ще могат да изпратят по един свой човек във всяка секция, който ще може да присъства там през целия изборен ден, включително и при преброяването на бюлетините, ще има право да подава жалби и сигнали при нарушения, ще може да получи и препис от протокола след преброяването. Обучението на тези хора, възнагражденията им, дори осигуряването на баджовете, които те задължително трябва да носят в деня на вота, обаче е отговорност (включително и финансова) на инициативния комитет.
Другата възможност за контрол за законността при провеждането на референдума са независимите наблюдатели. Това са хора, които имат право да присъстват на заседанията на изборните комисии, включително и при броенето на бюлетините, при отчитането им или при въвеждането им в компютрите от РИК. Разликата е, че те са представители на неправителствени организации, регистрирани в обществена полза и в чиято дейност е включена защита на политическите права на гражданите. И работят (или поне би трябвало да е така) в интерес на всички участници в референдума, без да застават на коя да е от позициите: "за" или "против" по някой от трите зададени въпроса.
Другата голяма тема в хода на организацията на референдума е информационно-разяснителната кампания – кой и как ще я провежда. По закон "всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса или въпросите на референдума". До 26 септември Министерският съвет трябва да изготви информационен лист, в който да са записани въпросите, кратка информация за мотивите, с които се иска референдум, и информация за самия референдум – кога и как ще бъде проведен. Общините пък са длъжни да предоставят безвъзмездно подходящи помещения за провеждане на обсъждания, свързани с референдума.
В кампанията ще участват всички субекти – инициативни комитети, партии и коалиции, които се регистрират в ЦИК. Те ще могат да защитават както позицията "за", така и "против" по всеки от въпросите в референдума.
Самата кампания ще се открие официално на 7 октомври и трябва да приключи ден преди вота – в навечерието за деня за размисъл, в който забраната за каквато и да било агитация важи и за референдума.
Много важни както за референдума, така и за президентските избори са още два срока, свързани с участието на гражданите в това гласуване. Особено за тези, на които им предстои пътуване в страната или в чужбина. До 11 октомври всеки гражданин, който иска да гласува извън страната, трябва да заяви това чрез писмено заявление по образец, подадено до дипломатическото представителство в съответната държава или чрез електронно заявление през интернет страницата на ЦИК. А ако на избирателя му се налага да гласува не по постоянен, а по настоящ адрес – срокът да го заяви за вписване в избирателния списък изтича на 22 октомври. На същата дата изтича и срокът за хората с трайни увреждания, които искат, но не могат да отидат до избирателната секция – те трябва да подадат писмено заявление до общинската администрация, за да могат да им изпратят у дома подвижна урна. Заявлението може да се подаде лично или по пощата, по факс или през интернет страницата на общинската администрация.
