Бизнесът няма да участва в преговори със синдикатите за определяне на минималния осигурителен доход (МОД) за следващата година. Зад тази позиция застанаха четири от петте най-големи работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Междувременно стана ясно, че някои от членовете им са участвали в преговори и дори са сключили споразумения. Има вероятност обаче тези договорености да отпаднат. Съществуват подозрения, че и най-новата, призната от правителството работодателска организация – Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), също участва в договарянето на МОД за следващата година.
"ССИ неслучайно бързо се сгоди със синдикатите. Не виждам какво ще подпишат до 16 септември, след като нямат съответните браншови организации“, заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.
Преговорите между синдикатите и работодателските организации за определяне на минималния осигурителен доход трябва да приключат до 16 септември. След което Националният съвет за тристранно сътрудничество трябва да вземе решение за окончателния размер на осигурителния доход за 2017-а. Така в крайна сметка трябва да се изясни какви приходи ще има държавата от минималните осигуровки и те да залегнат в бюджета за догодина.
До края на 2016-а страната ни трябва да започне и процеса на ратификация на Конвенция 131 на Международната организация на труда. Тя предвижда договарянето на минималната и средната работна заплата по браншове да е комбинация от преговори и автоматична формула, която отчита средната заплата, инфлацията и жизнения стандарт.
Според думите на председателя на АИКБ Васил Велев в момента съотношението между минималната и средната работна заплата у нас е твърде високо – 52%, докато средноевропейските равнища са 42%, а при развиващите се икономики са до 30 на сто.
"Не може с правителствено решение да имаме африканска производителност на труда и европейски заплати! Не може с декрет всички да станем богати, без да работим“, каза Велев.
"Ако се въведе отново административен подход за налагане на МОД, обвързан с минималната работна заплата, която също е определена административно, убедени сме, че икономиката отново ще посивее и ще намалеят работните места", заяви Александър Димитров от БТПП. По думите му обаче БТПП е готова да седне на масата за преговори и да договори адекватни критерии за определяне на минималната работна заплата.
Ръководството на КРИБ също се оказа склонно за преговори със синдикатите, когато бъде определен консенсусен механизъм за определяне на МОД.
"Минималната работна заплата буквално пред очите ни в рамките на година и половина скочи от 320 на 460 лв., без някой да ни пита, без някой да знае как, без някой да ни обясни защо“, каза Евгений Иванов, член на КРИБ. Според него всъщност реалното число не е 460, а е 510 и нагоре, тъй като трябва да се добавят и задължителните класове за прослужено време.
Най-непреклонни се оказаха представителите на Стопанската камара, които се обявиха категорично срещу минималните осигуровки. Иначе вървяха слухове, че именно техни представители са сключили споразумения за МОД със синдикатите.
"Смятаме, че е ретроградна политиката по разпростиране на договореностите за МОД. Недопустимо е държавата да администрира части от работните заплати в частния сектор. Няма как да подкрепим подобен подход", обяви позицията на БСК Петър Денев. По думите му административните тежести за бизнеса са стотици и за десет години са се променили десетки регулации, най-често измененията са били в негативна посока.
