Депутатите отхвърлиха идеята за връщането на задължителната казарма още на първо четене. при промени на Проектите за изменения в Закона за отбраната и въоръжението сили бяха три. Два от тях предлагаха връщането на казармата, като техни вносители са кандидатите за президенти Красимир Каракачанов (подкрепен от "Атака", ВМРО и НФСБ) и независимият депутат Велизар Енчев.
Законопроектът на Каракачанов събра 28 гласа "за", 15 "против" и 70 "въздържал се". Той предвиждаше въвеждане на наборна служба за срок от 6 месеца за мъже, навършили 19 години, и "алтернативна гражданска служба" от 1 година. Проектът на Енчев предвиждаше създаването на обучителен център към Министерството на отбраната, в който на доброволен принцип може да влизат желаещи да придобият военна и гражданска специалност.
"Не са малко страните в Европа, в които има наборна военна служба – Турция, Австрия, Норвегия, Гърция, Дания, Швейцария. Чухме аргументи, че връщането на наборната военна служба било затвор, ограничаване на правата, не било демократично. Като махнем Турция, която не можем да броим за демократична държава, не виждам какво можем да критикуваме в останалите шест държави, че те били недемократични и прилагали затвор за своите младежи. Това е несериозно като аргументи. В Латвия се обсъжда връщането на наборната военна служба. В Австрия, където има наборна военна служба и е девет месеца, се обсъжда дали тя да стане 12 месеца", заяви съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов.
"Нашите аргументи бяха, че в сегашното си състояние Българската армия не е във възможност да изпълнява своите конституционни задължения. При необходимост, ако се наложи да бъдат мобилизирани младите хора, те ще бъдат без необходимата подготовка. Това на практика означава да ги хвърлиш като пушечно месо и да ги жертваш без да има никакъв ефект от това, че си ги облякъл в униформи и си ги изпратил на фронта. Затова предложихме възстановяване на наборната военна служба за всички навършили пълнолетие младежи от шест месеца и доброволна военна служа", обясни лидерът на ВМРО.
Валентин Радев от ГЕРБ отговори, че аргументът, че много западноевропейски държави имат наборна армия, не е приложим за България, както и че в момента няма достатъчно пари за връщането на наборната служба. "Трябва да работим за това България да има друго икономическо състояние. Да бъдем не последни, а някъде по-напред, тогава ще говорим – не точно наборна, но може би смесена, но сега просто няма как да стане", коментира Радев.
Така на първо четене бе приет проектът на правителството. Той възлага нови задачи на въоръжените сили в мирно време като наблюдение и ранно предупреждение за рискове и заплахи за националната сигурност и отбрана, поддържане и развиване на способности за киберотбрана, както и изпълнение на специални полети за държавното ръководство, когато "Авиоотряд 28" не може.
Освен това възрастта за прием на войниците се намалява от 32 на 28 години, а пределната възраст за тях се намалява от 50 на 46 години. Пределната възраст за сержанти, офицерски кандидати, младши и старши офицери се увеличава до 55 години.
