Решението на германския канцлер Ангела Меркел да се откаже от лозунга си "Ще се справим" съвпадна по един символичен начин с поражението, което партията й понесе на изборите на 18 септември в Берлин. И ако Меркел обясни отказа от миналогодишните си думи с това, че са се превърнали в "празна формула, лишена от съдържание", сега тя е изправена пред тежката задача да запълни със съдържание политиката на християндемократите, така че да не ги застигне участта на изтъркания лозунг.
Най-доволна от резултата бе дясната популистка партия "Алтернатива за Германия", която влезе в десети пореден регионален парламент в Германия, съумявайки да превърне местния вот в своеобразен референдум за бежанската политика на канцлера. Затова няма нищо изненадващо, че десните привлякоха гласове от целия политически спектър, но най-тежкия удар понесоха християндемократите. Поражението им потвърди тенденцията от изборите на 4 септември в родната на Меркел източна провинция Мекленбург – Предна Померания. Тогава националистите дори изпревариха християндемократите по общ брой гласове, което придаде допълнителна символика на победата им. А ако се запази сегашната им популярност на национално ниво, която е между 10 и 15 на сто, нищо чудно след парламентарния вот през есента на 2017-а те да бъдат солидно представени в Бундестага.
Последните избори отбелязват категоричния край на германския имунитет от национализма. В продължение на години популистките евроскептични политически партии засилваха присъствието си във всички околни страни, но не и в Германия. За Ангела Меркел пък физическите закони на политиката сякаш не важаха. Тя придвижи наляво десноцентристкия Християндемократически съюз, като го приближи до социалдемократите – с разширяване на социалните придобивки, до зелените – с обещанието за отказ от ядрената енергия, и до исляма – с думите, че той е част от Германия. Така Меркел успя да привлече значителна част от центристките гласове, като същевременно не срещаше конкуренция отдясно. Показателно е, че дори насред финансовата криза "Алтернатива за Германия" не успя на изборите през 2013-а да прескочи петпроцентната бариера за влизане в Бундестага. Ситуацията обаче коренно се промени след масовия приток на бежанци, главно мюсюлмани. Същата формация развя знамето на антиислямизма и възходът й започна – двуцифрени резултати във всички регионални избори от миналата есен досега.
Оттук нататък за Ангела Меркел ще става все по-трудно да управлява в своя центристки – нито ляв, нито десен – маниер. По отношение на бежанците канцлерът започна да променя позициите си, като подчерта нуждата от контрол на външните граници на ЕС. На фона на зачестилите инциденти с чужденци, започнали с Кьолнските събития и продължили с терористичните атаки през лятото, Германия втвърди правилата си за даване на убежище и пристъпи по-енергично към депортиране на кандидат-бежанци. Меркел обаче се въздържа от по-рязка корекция на подхода си, което повдига въпроса доколко постепенното й "одесняване" ще е достатъчно, за да неутрализира далеч по-крайните предложения на крайнодесните.
Все пак тя е в по-добри позиции от колегите си във Франция и Австрия например. И Франсоа Оланд, и Кристиан Керн са представители на левоцентристки политически сили и са атакувани заради проблемите с мигрантите не само от крайната десница, а и от десноцентристката опозиция. За разлика от тях вдясно от германските управляващи се намира само "Алтернатива за Германия". За сметка на това Меркел е изправена пред друг проблем – все по-засилващото се недоволство от политиката й вътре в самата й партия, както и в постоянния й партнор – баварския Християнсоциален съюз. В последните месеци представители и на двете политически сили излязоха с предложения, ограничаващи правата на чужденците – от забрана на бурките до премахване на двойното гражданство, което би ударило най-сериозно живеещите в Германия турци. Меркел нямаше друг избор, освен да се присъедини към общия тон и да заяви, че германците с турски корени би трябвало да "развият висока степен на лоялност към страната ни". В замяна обеща "да се вслушва в проблемите им".
Дали известното втвърдяване ще стигне на германския канцлер, за да спре негативните тенденции в популярността си? Изглежда, че и самата Меркел не смята така. На неотдавнашната среща с индустриалци тя призова за по-бързо интегриране на мигрантите на германския трудов пазар – предвид обезкуражаващата статистика, според която от един милион чужденци, влезли в страната миналата година, едва сто души са били наети на работа. Очевидно канцлерът разбира истинските причини за отлива на подкрепа, но въпросът е какво е по силите й, за да поправи или поне ограничи щетите от миналогодишните отворени врати за бежанците.
Колкото до крайнодесните, те набират скорост и ако нещо не преобърне тази тенденции, тепърва ще се поздравяват с все по-големи победи.
