Предложеният от правосъдното министерство законопроект за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) отнесе второ критично становище, преди обсъждането му още да е започнало. Броени дни, след като беше порицан от Висшия съдебен съвет (ВСС), това направи и Съюзът на съдиите в България (ССБ). И едва ли ще е последният.
Професионалната организация изразява на първо място недоволството си, че ведомството не е спазило утвърдената с постановление на Министерския съвет процедура за обсъждане на проекта от експертни работни групи в рамките на Съвета за прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата. От съдийския съюз се чудят и дали разпратеният преди няколко месеца в съдилищата проект за изменение и допълнение на НПК има връзка със сегашния. При проведените тогава обсъждания по апелативни райони наказателните съдии изразили позиции и направили препоръки, за които не било ясно взети ли са предвид.
Огънят е съсредоточен върху основната новост – въвеждането на открито разпоредително заседание, в което съдът ще трябва да реши всички въпроси за евентуално допуснати съществени процесуални нарушения, преди да започне съдебното следствие. Целта е делото да бъде връщано на разследващите само на този ранен етап, а не и след като се разглежда с месеци и с години от съдебните инстанции. От ССБ подчертават обаче, че ефектът може да е обратен, за което "Параграф 22" предупреди първи. Причината е, че забраната съдът да връща делото за допълнително разследване след края на разпоредителното заседание не означава, че установените по-късно порочни процесуални действия няма да бъдат взети предвид. Те ще бъдат отчетени в крайния съдебен акт и ще се стигне до оправдателна присъда или до прекратяване на цялото наказателно производство. При това положение ползата от ускоряване на процеса става съмнителна.
Съдийският съюз очевидно смята сегашния модел, при който съдът може да върне делото на разследващите по всяко време за отстраняване на процесуални нарушения, за по-добър. В становището е посочено, че провеждането на открито разпоредително заседание с участието на лицата, които могат да бъдат установени като страни в съдебното производство, може да се проточи до три и повече месеца в сравнение с провежданите по настоящия процесуален ред заседания. Това е все пак за предпочитане пред възможността делото да бъде връщано на разследващите след години, но остава същественият въпрос как ускоряването на процеса по този начин ще доведе до качествено правосъдие в смисъл на повече осъдителни присъди.
От ССБ не отричат, но и не признават открито масовата злоупотреба с връщането на делата. Тази практика е окачествена като "широко популярната в обществото теза, че се злоупотребява с упражняването на това правомощие от съда". Застъпена е обаче тезата, че не всички допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения може да бъдат установени в рамките на разпоредителното съдебно заседание. Дадени са и примери с неупражнено право на защита на обвиняем, за което става ясно по-късно. Съдийският съюз не е съгласен и с лишаването на въззивната инстанция от ревизионните й правомощия по отношение акта на първата. Посочено е, че в проекта не е предписано конкретно процесуално правомощие на въззивния съд, при положение че открие съществени процесуални нарушения. Ясно е обаче, че в този случай осъдителните присъди ще бъдат отменяни, а оправдателните – потвърждавани.
От ССБ не харесват и предложения механизъм за ускоряване на процеса, каквато възможност е дадена на страните както по време на досъдебното, така и на съдебното производство. Според съюза тази цел няма да бъде постигната, тъй като не са предвидени последици в случай на неизпълнение на предписаните от съда мерки. Имало и опасност разглеждащият искането съд да се намеси във вътрешното убеждение на ръководещия процесуалните действия разследващ или съдебен орган. На практика чрез предвидения ред за ускоряване на производството се давала възможност за оспорване на решенията съответно на органите на досъдебното производство и на разглеждащия делото съд как да водят делото.
Без да е казано директно, от становището на ССБ става ясно, че организацията разчита проекта като "прокурорски". Посочено е несъответствието на заявката за ускоряване на наказателното производство в двете му фази с факта, че повечето предложения засягат само съдебната. Изразено е недоумение защо промените за ускоряване на процеса са насочени изключително преимуществено към съдебната му фаза, щом като във всички извършени до момента анализи за причините за забавяне на наказателното производство се установяват сериозни дефицити в срочността и качеството на разследването. Отбелязан е и парадоксът, че в същото време се дава възможност за неограничено удължаване на срока за приключване на досъдебното производство, без това да е предпоставено от изключителност на случая.
В крайна сметка е направено обобщението, че "предлаганите като насочени към ускоряването на наказателното производство промени всъщност могат да доведат до неговото забавяне". Отправено е и предупреждение, че отмяната на някои разпоредби може да доведе до нови осъждания на страната в Европейския съд по правата на човека. Става въпрос за отпадането на правилото за отвеждане на съдия, произнасял се по мярка за неотклонение в досъдебното производство, от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Както и премахването на забраната при изменение на такава мярка съдът да се произнася за наличието на обосновано предположение относно ролята на лицето, чиято мярка разглежда.
Като необосновано и противоконституционно е оценено и разширяването на компетентността на Специализирания наказателен съд по отношение на корупцията по високите етажи на властта. Проектът предвижда делата за осъществени от лица с имунитет и на висши държавни длъжности подкуп, длъжностно присвояване, безстопанственост, неизгодна сделка, измами, документни престъпления и престъпления по служба, както и такива против паричната и кредитната система, да бъдат прехвърлени на специализирания съд и специализираната прокуратура. С тези престъпления спецмагистратите ще се занимават, ако са извършени от депутати, министри, шефове на агенции и комисии, членове на държавни директорски бордове, областни управители, магистрати, членовете на Висшия съдебен съвет и съдебния инспекторат.
Според ССБ обаче не става ясно как възлагането на тези дела на спецсъда ще подобри резултатите. Съюзът смята, че сегашната специализация по дела за престъпления, извършени от организирани престъпни групи, в никакъв случай не обуславя и специализация по отношение на корупционните престъпления. Наред с нуждата от анализ за ползата от подобно прехвърляне съдийският съюз се позовава и на решението на Конституционния съд отпреди пет години, според което специализация може да има само по правна материя, а не по категория лица. Конституционните съдии застъпиха тогава тезата, че обратното би нарушило забраната за създаване на извънредни съдилища, след което управляващите се отказаха от предложенията, които сега отново правят.
Всички "против", само правосъдното ведомство "за"
Както писахме в предишния си брой, проектът за промени в НПК отнесе критики и от ВСС, макар че кадровиците гласуваха по принцип положително становище. Очевидно целта им е да не дразнят управляващите, които им осигуриха довършване на мандата и по-високи заплати. Съветът отправи обаче съществени и многобройни забележки, като се обяви категорично против прехвърлянето на обществено значимите корупционни дела на спецмагистратурата. Аргументите бяха същите като тези на ССБ и при липсата на политическа воля за борба с корупцията Конституционният съд едва ли ще коригира радикално мнението си.
След първото обсъждане на законопроекта в съвета по съдебната реформа правосъдното министерство излезе с бодро съобщение. Според него повечето участници се обединили около мнението, че предлаганите промени за ускоряване на правораздаването трябва да бъдат подкрепени. Резервите срещу идеята спецсъдът да поеме корупционните престъпления срещу властта били посрещнати от бившия конституционен съдия Благовест Пунев – един от двамата членове на КС по въпросното дело, изразили особено мнение в тази насока. Според Пунев подобна промяна няма да превърне специализирания съд в извънреден, тъй като процесите в него се разглеждат по общия ред и стандартните процесуални правила, спецмагистратите се назначават като всички други от ВСС, а решенията им подлежат на контрол от Върховния касационен съд. Правосъдният министър Екатерина Захариева взела предвид критиките и решила да помоли прокуратурата и Софийския градски съд, който сега гледа делата за корупция срещу висши държавници, да предоставят статистика за тях. Освен че това би трябвало отдавна да е направено, то не е и нужно – анализи са правени многократно и всички са наясно с реалностите. Очертава се поредната акция за предизборно омайване на електората на тема антикорупция. След като няма воля за румънски вариант, пускат български, който не става за нищо.
