Европейската комисия (ЕК) отсече, че отпуснатите 160 млн. евро помощ за държавата ни, за да се справи с бежанския проблем, не са предназначени за огради по границата. Част от парите ще отидат за изграждане на приемателни центрове, а друга – за управление на граничния контрол, уточни говорителката на ЕК Наташа Берто в Брюксел.
Целта на еврокомисарите, сред които е и прехвалената ни сънародничка Кристалина Георгиева, е ясна – да изградим центрове за онези бежанци, които ще ни върнат страните от Западна Европа, тъй като България е първата страна по приема им. Тоест, ще вдигаме лагери за бежанците, нежелани в ЕС, които ще бъдат вече само наша грижа.
Ето тогава България ще осъмне като колатерална жертва на егоистичния призив на канцлера Ангела Меркел към бежанците "Добре дошли!". Държава, която не е в състояние да се погрижи за добрите бъднини на собствените си деца и пенсионери, ще бъде задължена да дундурка чужденци, които не е канила с бъклица. Прословутото българско гостоприемство – колкото и да е плод на фолклорна измислица – човещина и толерантност ще заминат по дяволите за броени дни.
Нито ГДБОП, нито митниците, нито НАП, с които толкова се гордее премиерът Бойко Борисов, ще смогнат да запълнят дупката в републиканския бюджет, която ще става все по-дълбока, колкото повече бежанци приемем. И ще се налага да подсмърчаме пред Брюксел за поредната порция европомощи.
Прав е Борисов, че за 1300 години съществуване България не се е продала. А е така, защото никой не е пожелавал да ни купи – всеки е искал, ако може, да мине тънко, включително и т.нар. Велики сили. Едните са разчитали на признателността ни за Освобождението, други ни доведоха Фердинанд, трети харизаха нашето Беломорие на гърците, а Големия брат отвъд Океана днес се разпорежда в енергетиката ни, все едно му е бащиния.
Ако бяхме гръцки остров, сигурно щеше да има мераклии да ни купят. За беда сме на полуостров. И навярно по тази причина всичко ни е полу – преди проводниците, а днес – образование, здраве, икономика, граници, демокрация.
И статутът ни в ЕС е полу – хем сме вътре, хем сме друга ръка, и не заслужаваме да сме в Шенген. И въпреки че и Румъния не е в Шенген, сме сами срещу бежанската вълна. Единственото общо между нас и румънците е Дунав, но комшиите са от правилната страна на реката. И по тази причина не протягат паничка към Брюксел.
Дотолкова сме приклекнали на ЕС и институциите му, че не смеем да подкрепим дори на глас различно говорящите в общността. Например Вишеградската четворка, която говори за радикална промяна по отношение на миграцията и охраната на външните граници на съюза. Политика на гъвкава солидарност, която дава право на всяка страна членка сама да решава как да пази границите си – за това призовава Четворката. Ние няма да променяме идентичността, културата и вярата си заради нелегалния мигрантски натиск, отсякоха от Вишеград.
Народите от Вишеградската четворка имат исторически традиции в отстояването на интересите си. Още през 1335 г. в унгарското градче Вишеград на брега на Дунав за първи път се събират владетелите на Бохемия, Унгария и Полша, за да се договорят за по-лесен достъп до европейските центрове на търговия. И го направили. Оттук през 1991 г. Чехословакия, Унгария и Полша поеха и към ЕС според начертания им план за сближаване със съюза.
Навярно Вишеград ще остане в историята като крепост на прагматичната политика. Всъщност и самото име на това градче означава горно поселение, укрепление, крепост.
Ние можем да се гордеем, че за 1300 години не сме се продали и сме отстоявали своята идентичност, култура и вяра, както намерим за добре. Поговорката "преклонена главица сабя не я сече" е илюстрация за начина, по който сме се справили.
Въпросът е как ще живеем в бъдеще – полуостровитяни с преклонени главици, безгласни и подсмърчащи на прага на богатите?
