Забелязахте ли “артилерийската подготовка” – всекидневното ни бомбардиране по всички медии колко зле е образованието. Поне като краен продукт, което всъщност е основната оценка на сектора. Това се прави заради предстоящата операция за преимуществено наливане на държавни пари в този сектор.
От късна пролет пък е на мода същинската военна тематика. Отвсякъде ни заплашват, а пък ние нямаме модерни средства за отбрана. И в тази сфера ще се изсипват държавни, т.е. народни средства.
Предсказанията ни се оправдават. Вратата лекичко открехна Диана Йорданова, заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Тя директно заяви, че абсолютният приоритет догодина ще бъде образованието. “Това е един приоритет, който трябва да е дългосрочен и в следващите бюджети, в следващите програми на правителството – и на това, и на следващо правителство, защото е важен за развитието на нацията.” Толкова.
Да, това е отрасълът, за който има негласен обществен консенсус. За другия голям проблем – здравеопазването, също ще се мисли, но според Йорданова – “това не означава непременно повече пари”. “Когато говорим за приоритети, говорим и за определени мерки, които да повишат качеството на тази услуга и нейния обхват”, скромничи тя
За пари за нови оръжия – една публично дразнеща тема, ще се говори максимално късно. Това е непопулярна тема, силно лобистка и с пъстроцветна политическа подкрепа.
Председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова също преди дни потвърди догадките за това
къде ще вали дъжд от пари
“Приоритети при разходите през 2017 г. ще бъдат образованието, отбраната и здравеопазването. Остава фокусът върху инфраструктурното развитие, където данъци няма да бъдат вдигани”, каза тя.
Това са първите сигнали за трите големи парчета от “постната пица” за догодина. Тепърва ще видим конкретни числа. Но големият проблем си остава – за поредна година Владислав Горанов ще върви по стъпките на духовния си учител – финансовия гуру Симеон Дянков, чийто заместник беше в първото правителство на Бойко Борисов.
Големият дефект на основния финансов закон на държавата ни е в раздаването на пари според това кой колко силно вика, колко е опасен за властта и най-често по лично усмотрение на премиера Борисов при пълното загърбване на модерния начин на бюджетиране – програмния.
При нашия начин на правене
на държавните разходи
се разчита на боричкане, удари с лакти, непрозрачен лобизъм, докато цивилизована Европа крои бюджетите си според идеите, програмите, стратегиите и свободния избор на път, по който да се върви чрез финансиране на едни или други от тях. В нашия случай се борят хора, а във втория – концепции и програми.
Но нека се върнем към приходите.
Голям шум вдига премиерът Борисов
с прословутите 3 млрд. лв. превишение на приходите за осемте месеца над прогнозираните.
“Моята прогноза е, че преизпълнението на приходната част, без да има обяснение, ще бъде към 700 млн. лв. в края на годината. От тях половината са еднократни приходи, т.е. имаме около 300-350 млн. лв. подобрена събираемост, което не е малко. Това е над 0.3% от БВП", коментира специално за "БАНКЕРЪ" Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, орган, призван да ревизира фискалните сметки и бюджетни стратегии.
Така че тези 3 млрд. лв. преизпълнение, за което се говори, в момента са резултат от развитието на икономиката, а не от увеличена събираемост в резултат на усилията на данъчната администрация. Набива се в очи например фактът, че има увеличено потребление на западни цигари, а не на български. И човек трябва да е сляп, за да не види, че след като затвориха една от българските цигарени фабрики и се вдигна делът на вносните цигари, започнаха да се увеличават приходите от акцизи. Което донякъде обяснява причините за ръста на приходите от акцизи.
На 5 септември Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента, потвърди, че дефицитите през 2016 и 2017 г. ще са по-ниски от планираното, макар че тя изключи цел от балансиран бюджет през 2017 г., тъй като строгата фискална консолидация може да навреди на икономическия растеж.
Фискалният съвет смята, че освен това, което се постига в момента с ръста на приходите, има едни още 0.3-0.4% от БВП, които могат да бъдат добавени от допълнителните усилия на приходните органи. Тоест има още една възможност за маневреност. Ако това се постигне, ще има балансирана спрямо работата на икономиката и възможностите на данъчната администрация приходна част. Оттам нататък следва разумното поведение в разходната част.
"Последните няколко години се вижда едно непропорционално увеличение на социалните разходи както спрямо предходни години, така и спрямо възможностите на икономиката да ги поеме", казва Дацов. Става дума за пенсии, помощи при безработица, всякакви помощи. "Другият опасен подводен риф е непрекъснато ускоряващият се ръст на субсидиите", добавя той.
Олевяване ли е това, питаме Дацов. Едва ли, но е видно, че всички, които се пишеха десни – и у нас, и по света, охотно раздават субсидии под скритата форма на протекционизъм.
Та, големият проблем е в това – харчат се немалко пари, а ефективността на бюджетните разходи е много ниска – това, което получава гражданина като качество на услугата.
"Приносът на ефективността на разходите за икономическия растеж трябва да се завиши. А това нещо става с програмно бюджетиране. Просто трябва да знаеш за какво даваш парите", убеден е Дацов.
У нас
няма и капиталово бюджетиране
Нямаме система за приоритизиране на инвестиционните проекти, няма система за насочване и влагане на инвестиции. Работи се при пълно единоначалие. Дори в Закона за публичните финанси няма текст как се прави това и как се управляват събраните пари.
На този фон, отдавайки заслуженото на образованието като индустрия за бъдещето и трайният ангажимент да се инвестира в кадри е повече от похвално. Но възниква основният въпрос: на кого колко? Не може учителите от Софийската математическа гимназия, които произвеждат свръхинтелигенти, да получат толкова, колкото и колегите им от училището в Горно нанадолнище, в което взимат диплома за средно хора, които са функционално неграмотни. Без ясни разчети, без оценка на качеството парите могат отново до потънат като вода в пясък.
На тази теза Дацов се противопостави. Според него образованието е сектор, който трябва да се подпомага целево, дори и първоначално да няма видим ефект. Според него, ако има нещо, в което е направена някаква реформа, то това е образованието, по-специално средното образование. Лошото е, че позитивните промени са забавили скоростта си.
Енергетиката, глупако!*
Въпреки фискалните подобрения през периода януари август са налице някои рискове за бюджета на България през 2016-2017 г., произтичащи от проблеми в енергийния сектор. Причината, въпреки снижаването на дефицита в сектора вследствие на реформите през 2015 г., е фактът, че през юни международният арбитражен съд реши НЕК да плати 620 млн. евро на руската “Атомстройекспорт” заради решението на България да се откаже от проекта за АЕЦ “Белене”. Това е основният извод в доклад за България на Economist Inteligence Unit (EIU).
Международният валутен фонд също предупреди, че основната опасност пред българския бюджет са неясните разходи в енергетиката. Проблемът всъщност е в това, че след като парламентът одобри предложението на Министерския съвет за плащането на присъдената сума с пари от Фискалния резерв, парламентът ще го приеме законово, но след това ще трябва да чакаме ЕК да се произнесе по тази държавна помощ, а тя по принцип е забранена в рамките на ЕС. Одобрението може и да не дойде до края на годината.
*Перифраза от “Икономиката, глупако!” – мотото, с което Бил Клинтън печели президентските избори на САЩ през 1992 година.
