Кражбата на десетилетието. Така може да се определи гласуваният в сряда – 28 септември, от Народното събрание Закон за възмездното безлихвено финансиране на НЕК. Става дума около 1.27 млрд. лв., които хазната ще даде на Националната електрическа компания, за да плати тя дълга си към руската "Атомстройекспорт" от 646.23 млн. евро за строежа на атомния реактор в АЕЦ "Белене".
Финансирането е възмездно, но не е ясно кога и как ще се връща на хазната, т.е. на българския данъкоплатец. И нищо чудно след време тези близо милиард и четвърт да бъдат трансформирани и от заем да се превърнат в капитал на държавата в НЕК. Още повече че въпросното финансиране за НЕК освен безсрочно ще бъде и безлихвено. Така поне пише в прясно гласувания от депутатите закон.
На това място от гражданското общество трябва да се очаква да е на улицата и да протестира с искане прокуратурата да повдигне обвинение за нанесени щети в особено големи размери на всички имащи отношение към решението за строежа на АЕЦ "Белене" от 2006-а досега, без значение от техния цвят и партийната принадлежност. Защото този политически проект се оказа грабеж на данъкоплатците и на бюджета.
Това е разликата между бюджетните пари, които ще бъдат дадени сега за НЕК, и онези 2.67 млрд. лв., които във втората половина на 2014-а държавната хазна даде за справяне с банковата криза. Помните ли за тях? Една банка получи ликвидна подкрепа за 1.2 млрд. лв., а Фондът за гарантиране на влоговете взе от бюджета 1.47 млрд. лв., за да плати влоговете във фалираната Корпоративна банка.
И тя бе предоставена под формата на два срочни депозита, по които получателите – банката и фондът, плащаха лихви. И хазната не само че не загуби от тази държавна помощ, но дори спечели в прекия смисъл на думата. Което означава, че бюджетът ще отчете положителен финансов резултат от цялата тази операция. Защо?
Банката, която през юли 2014-а получи ликвидна подкрепа от 1.2 млрд. лв., върна депозита изцяло до края на 2015-а. Освен това по него тя плати на бюджета лихви за 28 461 040.49 лева. Това стана на три транша – 10 921 643.83 лв. през 2014-а, 14 296 986.30 лв. – през 2015-а, и 3 242 410.36 лв. – през 2016-а.
До края на 2016-а Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще върне заема, получен от бюджета в края на 2014-а, с който му бе дадена възможност да защити депозитите в Корпоративна банка. Всъщност, според думите на енергийния министър Теменужка Петкова, именно от връщането на тези пари правителството ще вземе средствата, които да даде на НЕК за "Белене".
За да върне този депозит, Фондът за гарантиране на влоговете взе два кредита от Световната банка и от ЕБВР с държавна гаранция. Но тези заеми ще ги връща не бюджетът, а самият фонд с парите, които получава като вноски от търговските банки. По депозита, който фондът върне на хазната до средата на 2016-а, на бюджета са платени лихви за 65 987 054.80 лева. От тях 16 574 554.80 лв. бюджетът е получил през 2015-а, а 49 412 500.00 лв. – до средата на 2016-а.
Обобщената сметка показва, че предоставените през 2014-а държавни средства за преодоляване на банковата криза са нахранили хазната с общо 94 448 095.29 лв. до момента. Това са брутните приходи. Един по-подробен анализ показва, че може да се говори за положителен нетен приход, или, казано по друг начин – за печалба на бюджета от т. нар. спасителна операция през 2014 година.
До този неочакван извод стигнахме, след като финансовото ведомство ни предостави данните за разходите, които то е направило, финансирайки депозита в ПИБ и заема за ФГВБ. Става дума за три отделни задължения. Първото е емитираната през юли 2014-а петмесечна емисия на съкровищни бонове. Тя бе погасена на 30 ноември 2014-а и по нея бе изплатена доходност от 10 019 597 лева.
Второто задължение е краткосрочен мостови заем, сключен в края на 2014-а с "Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си", със "Сосиете Женерал", със СИТИБАНК и с "Уникредит Булбанк" АД, по който са платени лихви за 8 705 154.85 лева.
Третото задължение на държавата е седемгодишната облигационна емисия, която е част от тройния облигационен дълг, взет от държавата през 2015-а. Платените лихви по нея до момента са 48 895 750.00 лева. Излиза, че направените до момента разходи, за да се финансира спасителната операция, са 67 620 501.85 лева. Като извадим тази сума от получените лихвени приходи, които изброихме, излиза, че хазната и данъкоплатците са на печалба, и сумата й е 26 827 594 лева. Едва ли има друга бюджетна операция, която да е донесла такава печалба на хазната.
Само за сравнение: в момента фискалният резерв на правителството в БНБ му носи загуби, защото тези пари се държат на отрицателни лихви. Не е без значение и фактът, че предоставяйки тези пари, държавата изпълни ангажиментите си по закон – да поддържа финансовата стабилност и да гарантира влоговете на гражданите. Ангажименти, които й са вменени не само чрез нашето законодателство, но и от европейски директиви, от които политиците – колкото и да им се иска – не могат да избягат. Да напомним, че заради забавеното изплащане на блокираните в КТБ влогове Европейската комисия ни заплаши с наказателна процедура.
Сега по-важният въпрос е: ще може ли хазната да се похвали с подобен баланс от възмездното финансиране, което ще даде на НЕК? Едва ли, защото дори и да си върне някога дадените на енергийната компания пари, те няма да й донесат лихви. Това е схемата на грабежа на данъкоплатците. Грабеж, легализиран с всички решения на политиците по отношение на АЕЦ "Белене" от 2006-а до момента.
