Александър Маринов
Кандидатският тандем на обединените (за президентския вот) националисти бе обявен достатъчно рано и стои доста стабилно на фона на неизвестността в ГЕРБ и вътрешните проблеми в БСП и Реформаторския блок, които логично усложниха и забавиха процеса на селекция вляво и вдясно. Някои наблюдатели дори побързаха да определят като “много сериозни” шансовете на двойката Каракачанов – Нотев да се класира на неизбежния балотаж. Отделни сондажи на общественото мнение регистрираха значителен ръст на одобрението за Красимир Каракачанов, въпреки че стойности от порядъка на 40 на сто изглеждат неправдоподобни.
Възможност за силно представяне наистина има, но нейната реализация зависи от редица фактори, една част от които не зависят от добрата воля и усилията на формациите в патриотичния сектор. Ако следваме класическата схема на анализ, трябва да започнем от
силните страни
На първо място, в полза на кандидатите на националистите работят новите политически и масовопсихични реалности в Европа и в нашия регион. Надигналата се миграционна вълна и нейните последици, както и активизирането на ислямския тероризъм (въпреки че връзката между двете е сложна) създадоха благоприятна обществена среда за възход на такъв тип политически формации. Почти навсякъде на Стария континент се наблюдава засилване на позициите на националистите и независимо от особеностите на българската ситуация това вероятно ще повлияе и на част от избирателите у нас.
На второ място, добър политически ход бе декларираното желание за консолидация на патриотичните партии, особено на фона на противоречията и центробежните сили при опонентите. Това би могло да има допълнителен ефект за привличане на периферия от избиратели, които досега в една или друга степен са харесвали отделни послания на националистите, но не са гласували за тях.
Третото преимущество е, че кандидатите на патриотичния алианс са достатъчно познати и в същото време почти не са били преки участници в така характерните за този политически сегмент междуличностни конфликти и нападки. Те не въодушевяват, но и не дразнят големи групи от потенциалния си електорат, което за българската политика е доста добро постижение, поне като изходна позиция.
Политическата конфигурация, която стои зад тандема Каракачанов-Нотев обаче има и няколко обективно съществуващи
слаби страни
Първата слаба страна е формиралият се през последните десет години твърдо фиксиран таван на електоралните възможности на българския национализъм. Когато става дума за реално гласуване (а не за декларативно харесване), няма как да се пренебрегне фактът, че сумираният вот за тези формации никога не е надвишавал 10 на сто. Единственото изключение е постижението на Волен Сидеров като кандидат-президент през 2006-а, но при много специфични обстоятелства, които е невъзможно да се повторят. За да се "пробие" този установен предел, е необходимо съчетаване на цял ред условия, за които ще стане дума по-нататък.
Втората и също много важна слабост на националистическия алианс е неговата нехомогенност и вътрешна противоречивост. Независимо от демонстрираното желание за загърбване на различията трите партии от националистическия съюз се разминават по почти всички въпроси, имащи отношение към избора и дейността на държавния глава. Единственото поле на съвпадение е антитурската реторика, но в дадените условия (и особено на решаващия първи тур) тя не може да изиграе решаваща роля. Поради тази слабост досега Каракачанов и Нотев са много предпазливи и се въздържат от ясни позиции по редица актуални теми, но това не може да продължава през същинската кампания, а и да продължи – ще носи все повече негативи.
Третата и може би водеща слабост е участието на Патриотичния фронт в управлението на страната. Почти навсякъде (с изключение на Унгария) национализмът (или най-малкото националистическото говорене) е антисистемен феномен. В нашия случай и трите партии от алианса са доста добре интегрирани в системата, а две от тях са пряко обвързани с ГЕРБ, който олицетворява статуквото през последните години.
Накрая трябва да се оценят
възможностите и заплахите
за националистите, които разглеждаме анблок, защото представляват алтернативни варианти на развитие на процесите.
Възможностите, които биха благоприятствали силно представяне на тандема Каракачанов – Нотев (и хипотетично класиране на балотаж), обхващат едновременното протичане на два типа промени. Необходимо е опонентите и особено преките конкуренти да допуснат грешка или провал със значими електорални последици. Другият вариант е изостряне на обективната обстановка в страната или наблизо (или поне достатъчно силно внушение за такова изостряне), и то в печеливши за националистическа експлоатация аспекти. Това би повишило чуваемостта на техните послания на фона на съмненията, че другите могат да предложат и осъществят по-добри решения. Допълнителна възможност може да се разкрие и от гледна точка на очевидното предпочитание на ГЕРБ нейният кандидат на втори тур да се изправи срещу кандидата на националистите, а не срещу генерал Радев. Именно затова медиите и агенциите, които са известни с пристрастието си към Борисов, се опитват да помпат имиджа и шансовете на Патриотите и в същото време да разколебават избирателите на левицата (например чрез внушенията за многото кандидати вляво и за високото одобрение за Калфин и Дончева).
Основната заплаха за кандидатите на националистите е тези специфични условия да не се осъществят. Ако БСП (по-точно някои среди в нея) по някакъв начин не провали Румен Радев и ако не настъпят драматични събития, които да стресират значителна част от обществото, националистите няма как да стопят преднината от поне десет процента за водещия кандидат на левицата.
В заключение: ако допуснем, че до изборите няма да се случи нещо фрапиращо и че националистите ще успеят да удържат под повърхността дълбоките си вътрешни различия, техните кандидати имат реален шанс да се класират на трето място с резултат от порядъка на 10-12 на сто от действителните гласове. Това би създало добри предпоставки за по-нататъшна консолидация на патриотичния сегмент, която в перспектива би могла да доведе до по-сериозни и трайни размествания на пластовете в българския политически живот.
