Първи октомври може и да е събота, но се очертава като съдбоносен ден за финансовите пазари. Именно тогава китайската валута – юанът, ще влезе в кошницата на световните резервни валути на Международния валутен фонд. И ще се нареди до еврото, американския долар, британската лира и японската йена. Това значително ще повиши значението на китайските пари. Днес китайският юан има близо 11% пазарен дял в световния паричен обмен, с което заема третото място след долара и еврото. След 1 октомври обаче се очаква сериозен ръст, главно за сметка на позициите на европейската валута.
През последните години Поднебесната империя работеше последователно за интернационализирането на своите пари. Юанът вече е най-често използваната парична единица в разплащанията между азиатските държави. Според експерти с влизането му в кошницата на петте резервни валути в света МВФ до известна степен изразява одобрението си за проведените от китайските власти реформи на финансовия пазар.
Независимо от всичко разликите между юана и останалите четири валути са очевидни. "Те са свободно плаващи и обменните им курсове не подлежат на държавни интервенции, докато курсовете на юана се фиксират в тясно определен коридор. Освен това съществува и държавен контрол над капиталовите потоци", изтъква Ролф Лангхамер, бивш вицепрезидент на Института за световна икономика в Кил.
Първите очаквания на финансовите среди след включването на юана в кошницата на резервните валути са за постепенно намаляване на значението на еврото при международните разплащания. Ще има засилено търсене на китайските пари, а централните банки вече ще им отреждат по-централно място сред валутните си резерви.
Икономистът Лангхамер обаче съзира и някои проблеми. Например този, че правителството в Пекин няма никакво намерение да се откаже напълно от регулиращите си лостове във финансовия сектор. Властите се страхуват подобен ход да не доведе до сътресения на валутните пазари. Според различни оценки юанът би могъл да стане напълно конвертируем едва след 10-15 години. Тогава самите китайски управници ще имат интерес от това, опитвайки се да променят своя модел на икономически растеж – от прираст, създаван от експорта – към такъв, задвижван от вътрешното потребление.
