В последния ден на работната седмица в официалния раздел на "Държавен вестник" бяха публикувани измененията в Наредба №9 (от 2015 г). за прилагане на подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020-а.
При внимателния прочит на новите текстове се откроява една, меко казано, странна подмяна на широко прокламираната от Министерството на земеделието и храните “грижа” за създаване на условия и мотивиране на млади земеделски производители. Оказва се, че промяната в критериите за оценка на проектите постига точно обратния резултат. Младите и малките фирми са напълно пренебрегнати за сметка на стари и “наложени” играчи.
Чрез новите правила, заложени в документа, на практика се неглижират и приоритетните за Европейския съюз сектори “Плодове и зеленчуци” и “Етерично-маслени и медицински култури” за сметка на зърнопроизводителите например. Ако преди корекциите те действително бяха приоритетни, тъй като списъкът с културите за отглеждане беше доста по-дълъг, то в сегашния те са "орязани" почти наполовина. В новия списък липсват традиционните за българското земеделие производства на орехи, лешници, шипка, лайка, мащерка, маточина и много други. Означава ли това, че хората, които отглеждат тези култури, ще бъдат напълно изхвърлени от сферата на земеделските производители?
Любопитно в тази история е и че има разлика в текстовете на проектонорматива, който беше подложен на обществено обсъждане, и тези, които вече са публикувани на страниците на "Държавен вестник". Очевидно, преди да бъде отпечатана наредбата, поредното чиновническо "ренде" е отнело от сериозно редуцирания списък още пет нови култури.
Трудно може да се намери някаква логика и в променените критерии за оценка на проектите. Защо са премахнати именно условията, които създаваха възможност за преход към уж така желаното биологично земеделие и възможността нови млади производители да бъдат подпомагани в тази насока, включително и с европейски субсидии, никой не казва. Чрез новата наредба от терена на конкуренцията са отстранени тези, които са решили оттук нататък да се заемат с биоземеделие. Изискването за минимум три години дейност и фиксираният средносписъчен брой на персонала ги поставя в неравностойно положение. От това ще "намажат" действащите досега фирми. Не е трудно да се досетим, че така се дава предимство на проектите на онези компании от бранша, за които се знае, че от години са на яслата на евросубсидиите.
Най-абсурдни обаче са условията за "точкуване". Фирмите, решили да реализират "минимум 65%" от цялата инвестиция за… строително-монтажни работи (СМР), ще получават солиден брой бонус точки за сметка на тези, за които приоритет е чистото земеделие и създаването на нови площи с трайни насаждения. Например, ако млад производител реши да кандидатства за субсидия, за да преобрази пустееща земя в ябълкова градина, той автоматично ще бъде изместен в класирането от стария зърнопроизводител в същото землище. Причината е, че когато отглеждаш ябълки, строежът на складовете и базите не би трябвало да е сред най-важните ти задачи, та да отчиташ строителни дейности. А точно те те "качват" в класирането.
Дали всички споменати текстове са влезли случайно в новия норматив? Едва ли. Как иначе ще се поддържа установеното от години статукво десетина компании с изградени структури да получават 90% от цялата европейска помощ за сектора?
До днес стои отворен и въпросът за т.нар. технологични карти, чрез които се определя гъстотата на насажденията. А за тях отдавна е известно, че са "продукт" на соцземеделието?! По всички тези проблеми "БАНКЕРЪ" се ангажира да предизвика сериозна дискусия.
