Браншовият опит за опълчение срещу проекта за нов Закон за финансовия одит има за основен мотив тезата, че избраният модел за транспониране на европейските одитни документи е скъп и неадекватен за средата в България. Особено тежко щяло да бъде за банките, пенсионноосигурителните дружества и застрахователите, за които се предвижда задължителен съвместен одит на двама одитори. Финансовият анализатор Емил Хърсев дори се опита да всее паника, като заяви по телевизията, че одитът на тези финансови дружества щял да поскъпне с 25-30%, което щяло да се отрази на проверяваните компании и в крайна сметка на нас, техните клиенти.
Време е да успокоим всички изплашени, като докажем, че такъв проблем за финансовия сектор не съществува и то с цифри, подадени ни от самия него.
По последни данни към края на август банковата система на България е на печалба от над 1 млрд. лева. При тези безспорно добри, дори впечатляващи резултати, да се подхожда със съжаление към банките заради задължителния им годишен одит изглежда смешно. Банкери споделиха пред “БАНКЕРЪ”, че едва 0.5 – 0.6% от разходите на управляваните от тях институции отиват за задължителния одит на годишния им финансов отчет.
Направихме мини анкета и с шефовете на пенсионноосигурителните дружества. Там за годишния одит отиват между 0.2 и 0.6% от съвкупните разходи – в зависимост от големината на компанията. При застрахователите сумата клони към нулата – там разходът за одита не надхвърля 0.2%, независимо, че на пазара ни присъстват световни гиганти.
Тези данни слагат край на довода за рязкото поскъпване на одита заради изискването да го извършват двама одитори. Дори и да приемем, че някой плаща 1% от разходите си за одит, дори и Хърсев, който играе за бранша, да се окаже прав за 50% увеличение на цената, то разход от 1.5% за годишен финансов одит не изглежда нещо впечатляващо. В крайна сметка Европейската комисия е приела нормативни документи, които защитават клиентите, а това в повечето случай струва пари.
С проекта на новия закон се транспонират изисквания на европейското право от 2014 година. И ротацията във времето, и съвместните одити, са част от мерките за гарантиране в по-висока степен на независимостта на одитора. Кризата в доверието към професията в световен план е предизвикана от нарушенията на основния принцип на независимостта. А когато одиторът извършва дълго време услуга на своя клиент, той се предоверява и е по-малко професионално скептичен към оценките изявленията на ръководството. С цел да се намали рискът от установяване на близки отношения е въведено изискването за максимална продължителност на одитния ангажимент. В законопроекта е определен максимален срок за ротация в рамките на 7 г., т.е. след седмата година одиторът трябва да бъде сменен с друг. Коментаторите явно не разбират и същината на съвместния одит като се пускат в общественото пространство дори и версии, че единият одитор щял да надзирава другия. Съвместният одит просто казано е разпределяне на задачите между двама одитори, които изразяват общо мнение по финансовия отчет. Не става дума и за двоен одит и два пъти извършване на едни и същи процедури, а за съвместен такъв. Подходът “на двата чифта очи” изисква кръстосан преглед на работата на другия одитор и съответно дава по-висока сигурност за независимостта и обективността на изразеното одиторско мнение. Основната полза от съвместния одит е осигуряване на независимост на одитора. Тази полза надделява над незначителните разходи, свързани с допълнителната координация между двамата одитори.
Защо е важен този закон и защо по такъв лаишки начин се обругава написаното в него?
Важността му е свързана с важността на одитора, който пък гарантира, че това, което пише в годишните отчети е така. Потребителите на информация от финансовите отчети при вземане на ръководни решения, напр. за инвестиране, нямат възможност да проверят достоверността на отчета, т.е. съществува висок информационен риск. Именно затова потребителите на информация от отчета се надяват на одитора, на неговата независимост, обективност и компетентност., за да получат висока степен на сигурност за верността на отчета, да се намали този информационен риск и да могат да се вземат информирани решения. Ако доверието им към одиторите се разруши, то тогава няма смисъл от одиторските проверки.
Някой пак би обелил зъб, че с ротацията и съвместните одити се размива отговорността. Оборва го самият документ, в който пише, че при съвместен одит имуществената отговорност за вредите, които одиторите са причинили на клиента си, е солидарна. Просто така е по българското законодателство – при съпричиняване на вреда отговорността е солидарна. Наличието на такава отговорност ще доведе до по-висока ангажираност от страна и на двамата одитори и до по-прецизна работа от тяхна страна. Пропуска се да се спомене, че отговорността пред клиента е ограничена до трикратния размер на договореното възнаграждение, но не по-малък от застрахователната сума за едно събитие. За одиторите на ПОИ тази сума е 250 хил. лв., а за останалите е 20 хил. лева. Разбира се, това ограничение на отговорността не се прилага при умишлено причиняване на вреда и при обявяване на предприятието доверител в несъстоятелност.
Така че поправките в закона са предизвикани от европейската загриженост за надеждността на самия одит, а от там – за верността на отчетите на финансовите компании, което пък дава сигурност на клиентите им, че няма да има нов Енрон, Пармалат или КТБ.
