Банки и лизингови компании използват свързани с тях застрахователни брокери като по този начин задължават ползвателите на застрахователни услуги да използват определени брокери и застрахователи. Това става ясно от секторния анализ на конкурентната среда на застрахователния пазар в страната, приет от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Според анализа у нас се наблюдава налагане на задължения за неконкуриране, които надхвърлят законоустановените граници, от застрахователите в търговските отношения с агентите.
"Тези ограничения по правило се ползват от Регламента за групово освобождаване, но в определени хипотези могат да доведат до антиконкурентен резултат", смятат от КЗК.
Секторното проучване установило още ограничаване на възможността на застрахователните посредници да правят отбив на крайните си клиенти за сметка на собственото си възнаграждение. "Формалната или фактическа забрана или споразумение със застрахователите, което ограничава ценовата политика на посредниците, може да доведе до поддържане на цените на препродажба и пряко засяга конкуренцията между тях", мотивират се от антимонополния огран.
Ограниченията при определянето на крайната цена за потребителя са забранени, когато се засяга конкуренцията. Този случай според заключенията на КЗК е точно такъв, тъй като става въпрос за т.нар. вертикални споразумения по дистрибуционната верига застрахователно дружество – посредник – клиент.
"За да се избегне включването на такова ограничение в споразумението, посредникът трябва да бъде свободен да намали ефективната цена, която клиентът плаща за своя сметка без да намалява приходите за принципала", смятат от КЗК.
В него бе установено, че в представените в производството типови посреднически договори като цяло не се забелязват клаузи, които изрично да забраняват отстъпките от страна на посредниците в полза на клиентите. Срещат се обаче клаузи, които практически могат да доведат до същия резултат.
Такива са например клаузите, които изискват посредникът да предлага премия, одобрена по актуалната тарифа на съответния застраховател за всяка конкретна застраховка.
Друго сходно по характер е задължението посредника да се съобразява с актуалните тарифи и други вътрешни документи на застрахователя, както и да спазва всички писмени и устни указания на застрахователя.
До подобен резултат могат да доведат и клаузи, които изискват във всички случаи на отстъпки размерът на комисионното възнаграждение на посредника да се договоря допълнително между страните в това число и по отношение на корпоративни или комплексни застраховки, както и при участие в обществени поръчки и конкурси.
В много редки случаи се срещат и допълнителни клаузи, които изрично поясняват, че когато посредникът е събрал по-малка премийна вноска, разликата се компенсира от комисионното му възнаграждение. По този начин косвено се допуска възможността посредникът да договаря цена, която е по-ниска от официалната тарифа на застрахователя за сметка на неговото възнаграждение.
От друга страна, една част от представените отговори от застрахователни дружества сочат директно ограничаване от страна на застрахователите на комисионните отстъпки. В тях се посочва, че не е допустимо застрахователните посредници да правят отбив на крайните си клиенти включително и за сметка на собственото си възнаграждение.
Някои от застрахователите смятат, че посредникът трябва да получи съгласието на дружеството, което плаща възнаграждението му, а дружеството от своя страна забранява подобна практика.
В част от предоставените за анализ на КЗК договори между посредници и застрахователи се разяснява възможността застрахователните посредници да правят отбив от цената на крайните си клиенти за сметка на собственото си възнаграждение е ограничена със сключените договори.
За резултатите от анализа, КЗК своевременно е информирала Комисията за финансов надзор, Народното събрание и Министерския съвет при подготовката на стратегии, програми, планове за развитие на съответните сектори на икономиката.
