Една трета от най-големите банки в богатите страни са толкова слаби, че техните проблеми не могат да бъдат решени дори чрез оздравяване и чрез повишаване на лихвените проценти, се посочва в актуализирания доклад на Международния валутен фонд за световната финансова стабилност. Според фонда около една трета от европейските банки с активи за 8.5 трлн. долара и една четвърт от американските банки с активи за 3.2 трлн. долара спадат към тази категория. Това предполага необходимостта от фундаментални промени както в банковите бизнес модели, така и в системната структура.
В някои случаи слабите банки ще трябва да фалират, а банковите системи да се свият. Колкото до съответните оторизирани органи, те могат да помогнат чрез завършване на програмите за реформи, но без значително увеличаване на общите капиталови изисквания. МВФ препоръчва на Европа да използва гъвкаво своя нов орган за оздравяване на кредитните институции, когато има рискове за финансовата стабилност.
Като цяло балансите на банките в общ план са по-силни, отколкото са били преди глобалната финансова криза. Слабата банкова рентабилност обаче се очертава като основно предизвикателство, което няма да бъде решено чрез цикличното възстановяване на сектора. Необходимо е банките да генерират печалби, за да поддържат устойчиви капиталови нива по време на неблагоприятни икономически цикли, но възвръщаемостта на банковите активи се е възстановила само частично от началото на кризата насам.
Становището на МВФ е, че доходността на банките от еврозоната например е по-малка от половината от техните осреднени печалби през периода 2004/2006-а, като това отчасти се дължи на предизвикателната икономическа среда и на ниските, дори отрицателни лихвените проценти. Приходите от дериватна и друга търговия пък са с една трета по-ниски, отколкото преди кризата. Междувременно загубите от заделените банкови провизии също водят до по-ниска доходност, особено в Европа, която изостава съществено от САЩ при решаването на проблема с т.нар. лоши кредити.
Докато мнозина отбелязват, че увеличаването на регулаторния банков капитал е изиграл роля за слабата рентабилност, общата възвръщаемост на собствения капитал е намаляла с 11.4% за големи европейски банки и с едва 3% за банките в САЩ, изтъкват експертите на Фонда.
С оглед на всичко казано МВФ призовава за спешни и всеобхватни мерки, подчертавайки, че реформата, особено в редица европейски държави, вече не търпи отлагане. Слабата възвръщаемост при много ниските лихви и слабият икономически растеж могат с течение на времето да ерозират буферите, заложени от европейските банки, подкопавайки по този начин тяхната способност да оказват подкрепа на икономическото възстановяване.
