Разкриването на картел при продажбата на горива трябваше да е новина №1 за годината. Но у нас няма да е така. Едно, че народът бързо ще забрави твърденията на Комисията за защита на конкуренцията, второто, и медиите няма да запомнят за дълго случката. Бензинджиите пък продават и ще продължават да продават на каквито си цени искат. Казано иначе – държавата обвинява едни фирми в картел, на тях не им дреме и го карат постарому, а хората безмълвно участват в целия този театър, купувайки бензина и дизела на завишените цени.
Всъщност основната причина за липсата на някакъв ефект от съобщението на КЗК за наличие на картел при търговията с горива е в пълната бутафория на това начинание. Не че искаме да омаловажим труда на комисарите по конкуренцията, но в случая доказан картел нямаме. Има само твърдения за такъв. Което е безкрайно различно.
На 10 октомври, в първия работен понеделник след старта на предизборната кампания, новоизбран през лятото състав на антимонополния орган обяви, че е открил картел при горивата. Регулаторът прави секторен анализ на този пазар от средата на миналата година и през февруари стигна до извода, че има синхрон в ценообразуването при големите вериги бензиностанции, но ето че в
най-подходящ за ГЕРБ момент
е стигнал и до окончателното заключение. Като оставим настрана политическата нишка, прави впечатление, че определението на КЗК не е публично. И съответно не могат да се направят каквито и да било алтернативни изводи. А при предишни секторни анализи подобна тайнственост не е имало. На последвалата пресконференция в четвъртък (13 октомври) също не бяха огласени повече подробности. Което пък повдига въпроса с какво и дали сегашното ръководство на комисията в лицето на Юлия Ненкова и екипа й е по-добро от предишното?
Да се върнем обаче на констатациите. В съобщението се казва, че между "Лукойл България", "Еко България", "Шел България", "ОМВ България", "Нис Петрол" и "Петрол" има забранено споразумение и (или) съгласувана практика за обмен на ценова информация. Според КЗК те провеждат обща ценова политика, обменят данни за реализирани обеми на продажбите и друга пазарна информация. Това поведение има за цел "предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазара на търговия на дребно с бензиново и дизелово гориво в страната", твърдят антимонополистите. "Разполагаме с безспорни доказателства, че има картел при горивата", категорична бе и председателката им Юлия Ненкова. Само че какво следва от цялата работа? Сега обвинените компании имат право да се запознаят с материалите по преписката и в срок от 30 дни трябва да представят своите писмени възражения. След което ще бъдат изслушани от комисията в открито заседание. Чак тогава ще дойде окончателното й решение. И ако то отново поддържа тезата за нарушения, ще бъдат определени и съответните глоби за нарушителите, които могат да стигнат до 10% от годишния им оборот. За да влязат обаче те в сила, е необходимо казусът да мине през Върховния административен съд и съответно магистратите да потвърдят констатациите на КЗК. Така че пътят от твърдението за картел до доказания картел е много дълъг.
Има и още нещо –
сегашната акция въобще не е първа
срещу търговците на горива. Още в средата на 2009-а (с Решение № 746) антимонополното ведомство изследва пазарите на търговия на дребно с горива за евентуална съгласувана практика или забранено споразумение между основните вериги бензиностанции в страната. Проучена бе и евентуалната злоупотреба с господстващо положение на единствения производител – "Лукойл Нефтохим Бургас". Анализирани бяха данните от началото на 2005-а до средата на 2008-а и се установи, че крайните цени на бензиностанциите наистина са много сходни, но не са констатирани забранени от закона практики. Тогава експертите не приеха тезата за съгласувани практики, а заложиха на много високата прозрачност на пазара и възможността за бърза адаптация на участниците в него.
През юли 2011-а КЗК отново проучи същата сфера, този път по повод силния ръст на нетната цена на горивата на дребно и паралелното движение на цените на различните компании. В резултат година по-късно излезе с решение, в което пишеше, че "е установила координирано ценово поведение между някои от участниците на пазара на реализация на едро на бензин А-95Н и дизелово гориво". Уличени бяха "Лукойл България", "Ромпетрол България", "Нафтекс Петрол" и "ОМВ България". Както и сега, всички медии разгласиха за "разкрития картел", но след като обвинените търговци представиха своите позиции, КЗК обърна палачинката и в окончателното й становище вече нямаше и помен от картела. Единствената непазарна практика на набедените се оказа публичното обявяване на цените на едро. След това "разкритие" производителят "Лукойл България" скри от сайта си тарифите, на които продава.
С друго решение от средата на 2012-а комисията съобщи, че "Лукойл България" има господстващо положение при продажбата на бензин и дизел на едро в национален обхват. При все това не успя да установени нарушения на Закона за защита на конкуренцията.
В крайна сметка съгласувателните практики явно продължиха и дори се засилиха след 2012 година. За тях вестник "БАНКЕРЪ" е писал многократно, а, както вече казахме, през февруари и самата КЗК забелязва, че цените на дребно на "Лукойл България", "Петрол", "ОМВ България", "Шел България", "Еко България", "Ромпетрол България" и "НИС Петрол" не следват цената на производителя. Казано иначе, разликата между тях става все по-голяма. И наистина, докато на световните пазари петролът се сгромолясваше, по българските бензиностанции поевтиняването едва се усещаше. Стигна се дотам българските горива да се продават на по-високи цени от средните за Европа, като на моменти и оглавявахме тази импровизирана класация.
Каква е вероятността и сегашните гръмки твърдения за картел тихомълком да се преобразят? Може би една идея по-малко. Ако се вгледаме внимателно в съобщенията, които КЗК публикува без много коментари, ще видим, че в това от февруари 2016-а сред компаниите фигурира и "Ромпетрол България", а в октомврийското нея вече я няма. Логично изглежда "Ромпетрол България" да е решила да съдейства на контролните органи и да е разкрила тайните договорки между бензинджиите, в замяна на което е получила пълна амнистия. Законодателството предвижда възможността уличени фирми доброволно
да признаят греховете си и да избегнат глобите
В Европа това е основният начин за разкриването на картелите. Последният подобен пример бе преди няколко месеца, когато Европейската комисия наложи рекордна глоба от 2.93 млрд. евро на водещите производители на камиони. Установено бе, че германските фирми МАН (MAN) и "Даймлер" (Daimler), шведско-френската "Волво/Рено" (Volvo/Renault), холандската ДАФ (DAF) и италианската "Ивеко" (Iveco) са нарушили правилата за конкуренцията в общността. Финансови санкции имаше за всички, но не и за гиганта МАН, който, образно казано, "изпял" пред контролните органи за заговора. Така че няма да е чудно, ако "Ромпетрол България" също се е възползвала от тази законова привилегия. Което пък би обяснило категоричната позиция на шефката на КЗК Юлия Ненкова, че разполага с безспорни доказателства и този път глоби действително ще има.
Интересното е, че ако картелът бъде доказан и във Върховния административен съд, то всички, които са купували бензин или дизел през последните три години и могат да докажат това с фактури и касови бележки, ще имат възможността да претендират за обезщетение. Тази екстра се дава от една европейска директива, която предстои да бъде транспонирана и в нашето законодателство и въвежда презумпцията, че картелът причинява вреди, които подлежат на компенсация. В случая повечето граждани едва ли биха спечелили нещо, тъй като малцина си пазят касовите бележки, а и консумацията на горива за лични нужди не е чак толкова голяма. Но бизнесът, особено свързаният с превозите, би могъл да заведе редица искове срещу търговците на горива и да претендира за милиони левове обезщетение.