ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Невероятно! 4350% ръст на загубата в порт Бургас

"Пристанище Бургас"

Когато държавата приватизираше или отдаваше на концесия някои от най-атрактивните пристанищни терминали, вниманието бе насочено към очакваните постъпления в хазната. Времето обаче разкри още един много важен ефект от преминаването на пристанищата в частни ръце. Става дума за това, че държавните фирми, които допреди няколко години осъществяваха основния внос и износ на страната, днес не могат да пресметнат загубите си. 

Може би най-показателният пример за тази промяна е бургаското пристанище, което според учебниците по география сигурно още е повод за национална гордост. Там раздържавяването започна през 2011-а, когато най-модерният му терминал за насипни товари (2А) бе концесиониран от "Параходство Български морски флот" АД – приватизирано от германо-българския консорциум "Кей Джи Маритайм шипинг". След това, през 2013-а, същото се случи и с терминала "Запад". Съоръжението бе дадено от първия кабинет "Борисов" на "БМФ – Порт Бургас", отново собственост на "Параходство Български морски флот", за 35-годишно стопанисване. Всичко това нямаше как да не се отрази на държавния оператор "Пристанище Бургас" ЕАД, за който останаха само най-непривлекателните и губещи дейности. В резултат през 2014-а и 2015-а приходите му се свиха няколко пъти. Но явно дъното все още не бе достигнато, тъй като в средата на 2016-а държавната фирма отчете невероятните 4350% ръст на загубата. Няма грешка – числото е записано в междинния отчет на дружеството, който може да се прочете на сайта на Министерството на финансите. Казано иначе, разликата между неговите приходи и разходите се е увеличила над 43 пъти. 

Колкото и впечатляващо да изглеждат тези резултати, те не разкриват реалното състояние на "Пристанище Бургас" ЕАД. Конкретно в средата на 2015-а е била отчетена печалба от 12 хил. лева. А тази година – загуба от 510 хил. лева. Както се вижда, сумите са пренебрежително малки, но разликата между тях е огромна. Затова и отчетът съдържа споменатите невероятни проценти. Дори и да оставим обаче този парадокс настрана, ситуацията пак не е никак розова. Приходите общо са с 23.6% по-ниски спрямо планираните и са с 27.7% под отчетените през същия период на 2015-а. Което се дължи както на сериозния спад в товарооборота (насипните торове и торовете в торби са намалени с 64%, поради осъществяването на износа на "Неохим" АД по суша), така и на значително по-слабото намаление на разходите. На практика те се свиват два пъти по-бавно от приходите – с 10.7% в сравнение с планираните и с 15.1 на сто спрямо отчетените през предишната година. Никак не е за пропускане и обстоятелството, че възнагражденията и социалните осигуровки в “Пристанище Бургас”  генерират 54.5% от общите разходи, но намалението по това перо е само с 3 процента. Средната работна заплата в предприятието дори нараства с 10 лв. и вече е 999 лева.

Доста потискащо е положението и в пристанище "Видин". От 2012-а пристанищният терминал "Север" се стопанисва от "Параходство Българско речно плаване", което е част от "Химимпорт". Година по-късно – през 2013-а, в частни ръце премина и основният терминал – "Юг", който бе даден на концесия на ТЕЦ "Свилоза". Частният оператор пое ангажимента да вложи за 35 години над 7 млн. лв. в инфраструктурния обект, като през първите десет да инвестира повече от 5 млн. лв. в пристанищните дейности. Отделно в акваторията на Видин работи още един конкурент – "ДДФ Видин" АД. Така на практика "Пристанище-Видин" ЕАД разполага само с един терминал – за приемане на плавателни съдове за бункеровка и ревизии, и приходите му се формират най-вече от круизните посещения. Само че те очевидно не са чак толкова много, след като постъпленията на дружеството са едва 148 539 лева. На този фон разходите са направо колосални – 259 хил. лева. При това те растат с 47.2% (според ръководството на порта заради пребоядисването на понтоните и ремонта на пътната настилка), докато приходите са мръднали само с 3.5 на сто. Комбинацията от тези два факта води до впечатляващите 344.1% ръст на загубата в сравнение с първото полугодие на 2015-а. Спрямо бизнес плана за тази година негативният финансов резултат се увеличава с цели 3900 процента.

Въпреки тези тенденции изглежда, че "Пристанище-Видин" ЕАД иска да се развива. През последните месеци броят на служителите там почти се е утроил. Но в случая отново има уловка – в средата на 2015-а работещите във фирмата са били едва шест души – трима началници, един счетоводител и още двама… за цвят. Днес те вече са 15, тоест назначени са девет човека, но пък поради тази причина средната работна заплата се е понижила рязко – от 944 на 656 лева. 

Коренно различна е ситуацията в Русе, макар че и там от 2013-а един от основните терминали се стопанисва от обединението "Пристанищен терминал Русе-Запад", в което влизат "Фанти-Г" и "Шип инвест". След първоначалния спад на обработените товари и приходите държавният оператор “Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД се е окопитил. Днес дружеството отчита висок обем обработени товари, реализирани приходи и печалба. Увеличават се и работниците му (до 157), и средната заплата (до 1115 лв.). Обяснението е, че концесионерът трудно се справя с привличането на клиенти и на практика държавната фирма успешно се конкурира с частната.  

Само за сравнение ще обърнем поглед и към Варна, където държавата все още е монополист. Дружеството й "Пристанище Варна" отчита за шестте месеца на 2016-а над 32 млн. лв. приходи и 6.55 млн. лв. чиста печалба. В него работят 1581 души при средна заплата от 1085 лева. 

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

Ще потърсите ли правата си, ако Ви измамят като потребител?

Подкаст