Процесът срещу Огнян Донев затъна в експертизи

Донев

Четвърта по ред експертиза ще изяснява фактите по делото срещу бившия председател на КРИБ и директор на "Софарма" АД Огнян Донев и срещу шефа на "Телсо" АД Борис Борисов. Първите три експертизи, представени в Софийския градски съд (СГС), стигнаха да убедят магистратите да приемат тезата на защитата, че вещите лица не са дали отговор на основни въпроси около обвинението. А прокуратурата се изненада, че съдът не е разбрал какво са казали експертите.

Процесът срещу Донев и Борисов се води на съдебна фаза по съкратената процедура, след като разследването престоя "на трупчета" цели три години без индикации, че по него се работи. Обвиненията срещу Огнян Донев и изпълнителния директор на "Телсо" АД Борис Борисов бяха повдигнати през юли 2012 г., а след внасянето на обвинителния акт в СГС делото беше прекратено и върнато на прокуратурата. Процесът, по който са се натрупали близо сто тома доказателства, продължи след намесата на апелативната инстанция. Решаващи за изхода му ще са заключенията на експертите.

Историята започна през юни 2012 г., когато срещу Донев и срещу Любомир Павлов, партньора му във вестниците "Труд" и "24 часа" – започна разследване за пране на пари чрез продажбата на дружествените дялове в "Медийна Група България Холдинг". То беше предшествано от шумна акция, в която полицаи и прокурори обискираха офиси на фирмите "Елфарма" АД и "Телсо" АД по сигнал за пране на пари. Месец след акцията срещу Огнян Донев започна и досъдебното производство за укриване на данъци, по което му определиха рекордна парична гаранция от 500 хил. лева.

После настъпи затишие, а междувременно разследването за пране на пари беше прекратено през март 2013 година. Обвинителният акт за укриване на данъчни задължения срещу Донев и Борисов пък беше внесен няколко седмици, след като шефът на "Софарма" заведе дело за обезщетение срещу държавното обвинение заради прекратените разследвания, по които е бил неоснователно обвинен. Промяна в обвинителната теза нямаше – става въпрос за близо 63 млн. лв. неплатени данъчни задължения от 2007 г., когато Донев като изпълнителен директор на "Елфарма" АД не е посочил в данъчната си декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер на близо 420 млн. лева.

Увеличението се дължи на седем блокови сделки с акции извън регулирания пазар, а акциите са продадени за по 1 лев. Сделките са с безналични акции от капитала на "Софарма" АД и са извършени с "Телсо" АД, "Телекомплект" АД, "София" АД и "Софстрой" АД. Шефът на "Телсо" Борис Борисов получи аналогично обвинение – за укрити 7.5 млн. лв. данъци и недекларирано увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер на близо 75 млн. лева. В този случай пък са продадени на "Финансово-консултантска компания" АД 22 млн. акции и неплатени задължения към бюджета в размер на 7.5 млн. лева.

Сумите са повече от впечатляващи, но конструкцията на прокуратурата срещу бившия председател на КРИБ е нестабилна. Тя е построена върху безспорния факт, че сделките не са осъществени през Българската фондова борса, но се "надгражда" със спорни изводи. Според прокуратурата реалните продажби е трябвало да бъдат на пазарна цена, която по това време била 4.5 пъти по-висока. Държавното обвинение изчисли, че целият пакет, който е продаден от "Софарма", струвал всъщност 468.7 млн. лв., а облагаемата му стойност била 385.2 млн. лв., а върху тях е трябвало да се внесат 57.5 млн. лв. данък печалба.

По същество прокуратурата твърди, че сделките са сключени извън борсовия пазар, за да бъдат избегнати повече данъчни плащания, отколкото биха били спестени, ако минат през борсата. Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане борсовите сделки са освободени от данък върху печалбата, но  страните са избрали да ги сключат на нерегулирания пазар, който предполага облагане на печалбата с 10-процентния плосък данък. Според защитната теза печалба обаче няма, защото акциите са продадени на цената, на която преди това са закупени.

Държавното обвинение на свой ред контрира с довода, че сделките са сключени умишлено между свързани лица под пазарната си цена, за да бъдат сведени данъчните задължения до нула. Въпросът е как съдът ще изтълкува данните за свързаност между страните и законовото изискване при сключване на сделки под пазарна цена в данъчната декларация на търговеца цената да се коригира до пазарната. За сделките са известени както Централният депозитар и Комисията по финансов надзор, така и НАП, но извършената от приходната агенция проверка не установява нередности.

Другият спорен момент е кои разпоредби от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и от Закона за пазарите на финансови инструменти са нарушени с въпросните блокови сделки. Прокуратурата се позовава на справки към писма от различни финансови институции, но защитата твърди, че те не изясняват нарушенията. Липсвала и единна позиция на прокуратурата по кои норми трябва да се преобразува данъчният финансов резултат. Цитирана била нарушена стара разпоредба на Закона за корпоративното подоходно облагане, която по времето на сключване на сделките вече не е съществувала. 

В първото от представените пред съда експертни заключения са предложени два варианта, в зависимост от това дали сделките са сключени между свързани лица. Експертите не са изследвали обаче наличието на евентуална свързаност. Изчислили са само, че ако я има, неотчетените и недекларирани приходи ще са около 30 млн. лева. Освен че това е над два пъти по-малко от сметките на прокуратурата, вещите лица по тази експертиза, които са счетоводители, изразиха колебания за разликата между борсова и извънборсова сделка.

При втората експертиза вещите лица също не са изследвали въпроса за свързаност между страните, а са приели, че сделките са сключени между свързани лица по данни на обвинението. Според заключението по нея са избегнати плащания по данъчни задължения в размер на близо 70 млн. лева. Тази сума превишава значително посочената от разследващите. Остава и въпросът как е определена пазарната цена на нерегулирания пазар, за да бъде изчислен дължимият данък върху печалбата.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст