Турция и Ирак пред война?

ердоган абади

Война. Тази дума, излязла от устата на иракския премиер Хайдер ал Абади, показа в каква зона са навлезли отношенията между неговата страна и Турция. Причината е сериозна: желанието на южната ни съседка да утвърди присъствието си на територията на Ирак, но без съгласието на неговото правителство.

Поводът за нажежаването на отношенията между Багдад и Анкара е Мосул. Вторият по големина иракски град, разположен в северната част на страната, бе превзет от "Ислямска държава" през лятото на 2014-а и с населението си от над два милиона души се превърна в своеобразна "перла в короната" на групировката. В момента се подготвя настъпление срещу него, но това поставя все по-остро въпроса кой ще го контролира заедно с прилежащите северни провинции.

Доминираното от шиити иракско правителство очаква освободената от джихадистите територия да мине под негов контрол, но в Анкара гледат другояче на ситуацията. Оттам ясно заявиха, че със или без съгласието на Багдад смятат да участва в превземането на града. Населението му е главно сунитско и лично турският президент Реджеп Ердоган заяви, че то не може да бъде поставено под шиитска власт. "Мосул принадлежи на народа на Мосул. След освобождението му от "Ислямска държава" никой няма право да се настанява в него освен араби сунити, тюркмени и кюрди сунити", каза Ердоган, допълвайки, че няма да допусне градът да стане арена на сблъсъци на религиозна основа. По този начин турският президент даде да се разбере, че се самопровъзгласява за покровител на сунитите в Ирак.

Допълнителен повод за напрежение е присъствието на турски военни в базата в Башика, северно от Мосул. С разрешението на правителството на автономния иракски Кюрдистан – но без съгласието на Багдад, там са настанени няколкостотин турски войници и е организиран тренировъчен лагер, чиято задача е да подготви местни араби сунити за настъплението срещу Мосул. Именно на тях Турция разчита да поемат контрола над града след освобождението му.

Багдад реагира остро на турските аспирации. Иракският парламент прие резолюция, според която определи турските военни в Башика като "враждебна окупационна сила". Премиерът Абади предупреди Анкара, че неотстъпчивостта й може да доведе до "регионална война". Правителствени представители дори неофициално предупредиха, че всякаква намеса или поява на турски сили по време на освобождаването на Мосул ще срещне "много силен отговор".

Реакцията на Анкара не закъсня. "Каквото и да приказва иракското правителство, турското военно присъствие ще остане, за да се бори с "Ислямска държава" и да предотврати насилствената промяна на структурата на региона", изтъкна премиерът Бинали Йълдъръм, като специално отбеляза, че няма да допусне нито шиитски, нито кюрдски сили да запълнят празнината, оставена след изгонването на джихадистите. Още по-рязък – в типичния за него стил, бе президентът Ердоган. "Не си ми събеседник, не си ми на нивото, не си ми равен, не си от същото качество като мен", обърна се той към иракския премиер. И още: "Крясъците и писъците ти от Ирак не са важни за нас. Знай, че ще си следваме своя собствен път."

На фона на предупреждението на Багдад, че е готов да воюва, такава арогантност може да означава две неща: или Ердоган поема хвърлената ръкавица и също е готов да воюва, или е уверен, че Хайдер ал Абади блъфира и ще се намери кой да го усмири. Военната опция изглежда малко вероятна, та дори и само заради непредвидимия развой на събитията, който ще последва. По-скоро е второто, но откъде тази увереност у Ердоган? На първо място, в предупрежденията по повод настъплението към Мосул турският президент специално подчерта, че "Турция, Саудитска Арабия, Катар и Западната коалиция" няма да позволят там да бъде установена шиитска доминация. Така се скри зад гърба на някои от най-важните сили с интереси в региона.

Има обаче един незаобиколим фактор, без чието съгласие едва ли Ердоган би си позволил подобна дързост. Основният поддръжник на правителството в Багдад, силата, без чиято помощ то отдавна да е рухнало, е шиитският Иран. След неуспешния метеж срещу турския президент започна рязко затопляне на отношенията между Анкара, от една страна, и Москва и Техеран, от друга, които действат като съюзници в подкрепата си за режима на Асад в Сирия. Заговори се дори за нова ос между трите държави, за което "БАНКЕРЪ" вече писа. Забележително е, че именно след това затопляне Турция проведе операцията "Щитът на Ефрат", при която нейни сили навлязоха в Северна Сирия, за да гарантират турските интереси. Москва запази мълчание за операцията, Анкара забрави, че беше обявила Асад за свой враг, а думата "Алепо" напълно отсъства от речника на политиците й.

Можем да гадаем дали няма подобно разграничаване на сферите на интереси и между Анкара и Техеран, което да развързва ръцете на Ердоган. Но при всяко положение след премахването на "Ислямска държава" ще останат обширни територии в Сирия и Ирак, заети от сунити, които няма да чувстват близки до сърцето си нито управляващите в Дамаск, нито тези в Багдад. Може би за тях иска да се грижи турският президент?

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст