Дарената храна ще струва 10 млн. лв. на бюджета

хранителна банка

Общо 10 млн. лева годишно ще струва на държавата опростеното ДДС на дарените храни, това стана ясно по време на заседание на бюджетната комисия към парламента.

В началото на септември депутатите приеха на първо четене Законопроекта за отпадане на ДДС за дарени храни с изтичащ срок на годност. Според новите текстове търговците ще могат да даряват без ДДС храни на стойност до 0.5% от годишния си оборот. Според депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров около 10 млрд. лева е приблизителният годишен оборот на сектора. Това означава, че година след като новия закон за дарената храна влезе в сила веригите ще могат да дарят общо до 50 млн. лева.

Ако  се види, че този механизъм работи от до година този праг може да се повиши, обясни Димитров. Първоначалното предложение беше веригите да имат право да даряват до 1% от годишния си оборот, но работната група сви ограничението наполовина.  

Продуктите ще могат да се даряват до месец преди изтичане на срока им на годност. Предвижда се министрите на здравеопазването и на земеделието и храните да определят списък на това кои храни могат да бъдат дарявани и в какъв срок. Хранителната банка ще получава даренията и ще ги разпределя на тези, които имат най-голяма нужда. Това на свой ред ще се регламентира от министъра на труда и социалната политика в специален списък на институциите и социалните заведения. Като проблем тук се яви липсата на точно определен критерий за това до кого точно ще се доставя храната. От социалното ведмомство предложиха даренията да се получават от институции, предоставящи социални услуги, като например обществени трапезарии. По време на заседанието обаче се чуха предложения храната да стига директно до нуждаещите семействата без посредник, тъй като гладните деца например не се хранят в обществени столови. Идеята дарената храна да се предоставя според това дали дохода на семейството е под прага на бедността бе отхвърлен с мотив, че това би могло да се отрази на сивата икономика. Така в крайна сметка се оказа, че от помощта ще могат да се възползват само институциите, предоставящи социални услуги.     

Предвижда се хранителната банка да бъде юридическо лице с нестопанска цел. Идеята е тя да е мястото за контрол от страна на Българска агенция по безопасност на храните и Националната агенция по приходите.

Хранителна банка ще може да се създава само, ако има покритие най-малко 20 % от територията на страната. За целта са определени и системи за отчетност, които ще са необходими за контрола на качеството на храните. Първоначално идеята беше покритието на банката да бъде минимум 30 на сто. Това условие се оказа трудно изпълнимо, тъй като в момента хранителната банка достига до около 80 населени места. Не е ясно и от къде ще се набавят пари за създаването на инфраструктурата на хранителната банка.

От друга страна като проблем пред оператора може да се яви и трудното разпространение на малотрайните храни до крайнонуждаещите се хора в по-отдалечените региони.  

 

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст