Аптеките ще дежурят насила

Аптека

Съвсем не в кръга на шегата заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков се закани, че ведомството "административно-командно ще насилва" аптеките да дават денонощни дежурства. Практиката била взета от "старата демокрация" Германия, а целта й е във всяка област да има поне по една аптека, която да работи нощем и да може човек да си купи нужното лекарство. Това е една от съществените промени, които се подготвят в Закона с лекарствените продукти в хуманната медицина и отсега изправя косите на аптечния бранш. И с право, защото на Запад, включително и в Германия, нещата са регулирани по съвсем друг начин. И аптеките избиват загубите си от нощната работа с потребителски такси, които се поемат от клиентите или местните здравни фондове.

А каква е ситуацията у нас? Дори в двумилионна София денонощните аптеки изчезват със светлинна скорост, тъй като разходите за заплатата на работещия "по тъмно" фармацевт са далеч по-големи от нощния оборот, за печалба – да не говорим. Идеята на министерството е веригите да бъдат задължени една от четири аптеки от бранда да е денонощна, а останалите да дежурят по график, като регулатор ще е новата Национална аптечна карта.

Като изключим неизбежните проблеми около организацията на дежурствата, логично е аптеките по някакъв начин да се опитат да покрият загубите си от "социалната дейност". След като здравната каса няма да поеме нищо, най-вероятно това ще е от увеличение в "дневните" цени на лекарствата, добавки и козметика. Най-потърпевши пък, изглежда, ще са магистър-фармацевтите, собственици на една аптека, които ще трябва да забравят за сън в определени периоди от месеца. Ще скочат и разходите за охрана, камери, СОТ, тъй като нощните аптеки ще бъдат много удобни обекти за обирджиите.

От друга страна, една денонощна аптека на област не решава изцяло проблема, защото ако областният град е на 50 км от теб, а ти нямаш кола, пак не можеш да стигнеш до нея.

В графата "нерентабилно" вероятно ще замине и идеята големите аптеки да разкриват клонове в по-малки населени места с частично работно време – например два-три пъти седмично. В този случай те хем ще трябва да плащат пълен месечен наем, хем и да намерят някой да им работи на половин щат, което едва ли ще се случи. Повече "хляб" има в предложението държавата и общините да създават мобилни аптеки, добре оборудвани по стриктни изисквания, които да обслужват населението там, където няма аптечни клонове.

Похвално е намерението с по-сериозен контрол и наблюдение на наличните количества медикаменти в аптеките да се ограничи паралелният износ, стига фармацевтите да не бъдат отклонявани от основните им задължения. Пък и паралелният износ се прави основно на ниво дистрибутори.

Много дискусии ще породи и планираното контролирано генерично заместване, или подменяне на оригиналните скъпоструващи терапии с по-евтините имитиращи лекарства, когато е възможно. Кой ще носи отговорност обаче, ако нещо се обърка след замяната, и как фармацевтите (а и пациентите) ще бъдат законово защитени при лошо развитие на лечението?

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст