Десет милиона лева годишно ще струва на държавата опрощаването на ДДС върху дарените храни. Това стана ясно в четвъртък по време на второто четене на Закона за ДДС от бюджетната комисия в парламента. Тази сума е малко по-висока от загубата, която първоначално обяви финансовият министър Владислав Горанов – между 7 млн. и 8 млн. лева.
В началото на септември депутатите приеха на първо четене Законопроекта за отпадане на ДДС за дарени храни с изтичащ срок на годност. Според новите текстове търговците ще могат да даряват без ДДС храни на стойност до 0.5% от годишния си оборот. Според депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров около 10 млрд. лв. е приблизителният годишен оборот на сектора. Това означава, че година след като новият закон за дарената храна влезе в сила, веригите ще могат да дарят общо до 50 млн. лева. Ако се види, че този механизъм работи от следващата година, този праг може да се повиши, смята Димитров.
Първоначалното предложение беше веригите да имат право да даряват до 1% от годишния си оборот, но работната група намали ограничението наполовина.
Продуктите ще могат да се даряват до месец преди да изтече срокът им на годност. Предвижда се министрите на здравеопазването и на земеделието и храните да определят в специален списък кои храни могат да бъдат дарявани и в какъв срок. Хранителната банка ще получава даренията и ще ги разпределя към тези, които имат най-голяма нужда. Това на свой ред ще се регламентира от министъра на труда и социалната политика. Потенциален проблем в случая се яви липсата на точно определен критерий на кого точно ще се доставя храната. Социалното ведомство предложи даренията да се получават от институции, предоставящи социални услуги – например обществени трапезарии. По време на заседанието обаче се чуха предложения храната да стига директно до нуждаещите семействата без посредник, тъй като гладните деца например не се хранят в обществени столови.
Идеята дарената храна да се предоставя според това дали доходът на семейството е под прага на бедността, бе отхвърлена с мотив, че това би могло да се отрази на сивата икономика. Така в крайна сметка се оказа, че с помощта ще се занимават само институциите, предоставящи социални услуги.
Предвижда се хранителната банка да бъде юридическо лице с нестопанска цел. Идеята е тя да е мястото за контрол от страна на Българска агенция по безопасност на храните и Националната агенция по приходите.
Хранителна банка ще може да се създава само ако покрива най-малко 20% от територията на страната. За целта са определени и системи за отчетност, които ще са необходими за контрола на качеството на храните. Първоначално идеята беше банката да покрива минимум 30 на сто от страната. Това условие се оказа трудноизпълнимо, тъй като в момента хранителната банка достига до около 80 населени места. Не е ясно и откъде ще се набавят пари за създаването на инфраструктурата на хранителната банка.
Проблем пред оператора може да се окаже и трудното разпространение на малотрайните храни до крайнонуждаещите се хора в по-отдалечените региони.