Еврото олекна след коментарите на Драги

валути

Управителният съвет на Европейската централна банка не промени монетарната си политика на редовното си съвещание на 20 октомври. Основната лихва на еврозоната остава нула процента, депозитният лихвен процент – минус 0.4 процента. А месечните покупки на активи ще са за по 80 млрд. евро до края на март 2017-а – докато паричните стратези не констатират стабилен ръст на инфлацията до целевите малко под 2% годишно. Това според експертите на ЕЦБ ще се случи в края на 2018-а или в началото на 2019-а. Последната им прогноза бе за 1.6% годишна инфлация през 2018-а при въвеждането на "допълнителни парични мерки". Което провокира опасения, че дълговите книжа в обращение ще се свършат, и предизвика съобщението на централните банкери през този месец, че банковите комисии проучват възможностите да предотвратят подобен недостиг.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги заяви на пресконференцията след края на съвещанието във Франкфурт, че институцията ще продължи да използва всичките необходими инструменти и няма да прекрати програмата си за покупка на активи, без преди това да е започнала да я ограничава. С което изпрати ясен сигнал, че стимулите вероятно ще останат в сила и след крайния срок за прилагането им – 31 март 2017-а. Драги посочи, че управителният съвет не е обсъждал на поредното си съвещание нито разширяване, нито свиване на програмата. И отбеляза, че публикуваните пресни новини за икономиката през декември и резултатите от вътрешното проучване на опциите за избягване на недостиг на дългови книжа ще помогнат, за да се вземе поредното решение за паричната политика на блока на еврото.

Еврото, което беше паднало до най-ниската си от 25 юли насам котировка към зелените пари (от 1.0952 щ. долара) преди съвещанието на ЕЦБ, продължи надолу след кратко колебание коя посока на движение да предпочете. Единната европейска валута през този месец е отслабнала с 2.3% към американската  и в късната следобедна европейска търговия на 20 октомври се разменяше срещу 1.0920 щ. долара за едно евро.

Валутните специалисти в "Дойче Банк" очакват, че еврото ще продължи надолу – до 1.05 щ. долара в края на годината. Средната прогноза на експертите, анкетирани от "Блумбърг", е за котировка 1.10 щ. долара. Основанието на германците е, че 1.05 щ. долара е лесно постижима граница, ако Федералният резерв повиши основната си лихва, а резултатът от италианския референдум не е в полза на премиера Матео Ренци.

Английската лира поскъпна към основните си валутни конкуренти – долар и евро, след новината за солидния ръст на потребителските цени на Острова през септември. И след обещанието на английския финансов министър Филип Хамънд, че правителството ще положи усилия да запази специалния достъп на Острова до единния пазар на Европейския съюз. Юрист на британския кабинет пък коментира през седмицата, че "е много вероятно" парламентът да ратифицира всяко споразумение с ЕС за BREXIT.

Икономическите вести от Великобритания също бяха окуражаващи. Безработицата в страната е на най-ниското си равнище за последните 11 години, а годишният ръст на септемврийските цени на дребно достигна 1 процент – най-мощният подем за последните две години. Английската валута се разменяше срещу 1.2240 щ. долара за един паунд и 89.20 пени за едно евро (в късната следобедна търговия на 20 октомври).

Паундът е поевтинял със 17% към щатския долар след референдума през юни. Това създаде сериозни затруднения на вносителите и на компаниите, чиито основни доходи идват от задгранична дейност. Това породи проблеми и за монетарните стратези, защото генерира по-висока инфлация и може да се превърне в пречка пред програмата на "Бенк ъф Инглънд" за увеличение на паричното предлагане. Засега председателят на английската централна банка обаче е склонен да игнорира инфлационния скок и да подкрепи икономиката на страната. Което провокира прогнозите на над 70% от анкетираните от агенция "Блумбърг" икономисти, че паричният комитет на институцията ще понижи базовата си лихва до рекордно ниските 0.1% на редовното си съвещание на 3 ноември.

Заместник-председателят на "Бенк ъф Инглънд" Бен Броудбент пък коментира в интервю за "Би Би Си" в началото на седмицата, че сривът на паунда ще помогне на икономиката да се справи с шоковете от решението за BREXIT. На въпрос дали институцията би интервенирала в подкрепа на английските пари, ако те станат прекалено слаби, Броудбен отговори, че гъвкавостта на валутния курс е важен стопански буфер. Той смята, че инфлацията вероятно ще се повиши малко над целевите 2% през идните няколко години, но не изрази безпокойство от това. Икономисти прогнозират, че тя ще достигне 2.2% през 2017-а и 2.3% през 2018-а.

У нас

междубанковият валутен пазар през седмицата не беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3215 млн. евро (6288 млн. лева). Щатският долар имаше силно участие с 2% дял от купената и продадена валута при  традиционно ниския под 1 процент.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст