Сметната палата препоръча на министъра на финансите Владислав Горанов да ограничи промените в разходите, които правят първостепенните разпоредители с бюджета. Това става ясно от доклад за одита на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2015 година.
"Извършвани са многобройни промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, в резултат на което съществена част от средствата не са използвани за това, за което са предназначени", пише в заключението на одиторите.
През одитирания период в бюджетите на ведомствата са направени 1274 промени. От тях 323 са станали по решение на Министерския съвет, 704 са одобрени от министъра на финансите и 247 са вътрешнокомпенсирани промени, извършени от самите първостепенни разпоредители.
Промените, които е одобрило правителството през изминалата година са на обща стойност 960.7 млн. лева. Те засягат 78% от бюджетите на разпоредителите. Най-много са промените в бюджета на Министерството на образованието – 151. Преразпределението тук било за стипендии, за допълнителни трансфери по бюджетите на общините за финансирането на дейностите по Национални програми и за възстановяване на разходи за транспорт на педагогическия персонал.
В бюджета на регионалното министерство били извършени 102 промени. По-голямата част от тях са за покриването на разходи, породени от бедствия, за изграждането на магистрала ‚Хемус“ и за реализирането на проекта "Енергийно обновяване на българските домове'.
В бюджета на Министерството на отбраната са извършени 82 промени. Средствата са похарчени за отбелязване на национални годишнини, за овладяване на последиците от бедствия и за ежемесечните трансфери от НЗОК за медицинска дейност, извършена от ВМА.
Оказва се, че най-много на брой са промените от последните два месеца на годината – между 40 и 49 на сто. Това се дължи на изискването измененията да се извършват при направени фактически разходи.
"Изразходването на значителни по обем средства в края на годината крие рискове за тяхната ефективност и законосъобразност", смятат обаче експертите от Сметната палата.
Според одиторите допускането на подобни методи за разпореждане с държавните пари не стимулира разпоредителите да планират прецизно средствата по бюджетите си.
Сметната палата установява и превишения на максималните размери на разходите, които могат да бъдат поети през годината, както и на максималните размери на новите задължения за разходи през периода. Те били извършени от едни и същи разпоредители с бюджета, което според одиторите е нарушение на бюджетната дисциплина.
"Въпреки изброените причини за посочените отклонения, няма данни да са предприети мерки да не бъдат допускани в бъдеще", посочва одитната институция.
В бюджета за 2015-а максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети, е 3 310 967 800 лева. Реално обаче са похарчени 4 061 808 700 лв., или с 23 на сто повече от първоначално предвиденото.
Превишение на отчетените суми за разходи спрямо уточнения план е установено в осем бюджетни структури – омбудсман, Министерството на отбраната, Министерството на енергетиката, Министерството на транспорта, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), Националния статистически институт (НСИ), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и при Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Най-голям е размерът на превишението в силовото министерство – 25 343.8 хил. лв., а най-малък в КЕВР – 121.9 хил. лева. Най-голямо е превишението в проценти при омбудсмана – 32%, следвано от НСИ – 25%, и КЕВР – 17 на сто, а най-малко при транспортното ведомство – 0.06 на сто.
С 16% повече от предвиденото в бюджета са натрупаните нови задължения от направени разходи – 3 946 491.8 хил. лв., констатира в доклада си Сметната палата. Одиторите установили, че планираните им разходи надхвърлят Комисията за защита от дискриминация (КЗД), КОНПИ, КЕВР и АЯР. Най-голям размер на превишението са допуснали АЯР – 290.5 хил. лв., и КОНПИ – 253.4 хил. лева. Най-висок дял спрямо уточнения план – 14%, е отчетеното превишение от КОНПИ.
При анализа на изпълнението на бюджета за миналата година станало ясно още, че финансовото министерство не е изисквало обезпечения при отпускането на безлихвени заеми от централния бюджет на общините. Тази неизползвана мярка е предвидена в Закона за публичните финанси. С нея би трябвало да се гарантира сигурността на държавния бюджет, в случай че отпуснат от безлихвен заем не бъде изплатен.
