Уникално нещо е държавната машина. Особено като се зададат избори и ако се очертава да е напечено. Въвеждаш необходимата програма, натискаш копчето и тя започва да мачка. Разбира се, след време забавя оборотите, но нали основната задача е изпълнена…
Тази седмица "машината" се развъртя в енергетиката. Софийската градска прокуратура изненадващо съобщи на 17 октомври, че е привлякла като обвиняеми двама бивши директори на Националната електрическа компания (НЕК) Любомир Велков и Мардик Папазян заради съзнателно сключване на неизгодна сделка за продажбата на старото оборудване за АЕЦ "Белене". Изненадващо, не защото Велков и Папазян няма за какво да бъдат съдени. Още през 2011-а стана известен един доклад на Велко Пеев, старши одитор в Българския енергиен холдинг, писан през септември 2009-а. В него се посочваха изключително интересни неща. Първоначално, в отчет от август 2007 г., пазарната цена на съхраняваното оборудване, което не може да се включи в проекта на руски реактор А-92, е било оценено на 295.98 млн. евро. Въпреки това то е спазарено за далеч по-скромните 205 млн. евро. На всичко отгоре, според одитора, издадените фактури за плащания от страна на руската "Атомстройекспорт" са за само 87.61 млн. евро. Остатъкът от близо 117.4 млн. евро неизвестно защо е използван за… покриване на разходите по митническото облагане, транспорта и допълнителното обследване на техниката в Русия. Тоест, след няколко направени преоценки тя е препродадена за жълти стотинки, и то при положение че тогавашният изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Генов е изпратил писмо, в което изразява желание да купи от бъдещата втора атомна централа парогенератори, топлообменно оборудване, цилиндри с ниско налягане и други части за управляваното от него дружество. Предложението на Генов обаче среща категоричния отказ на тогавашните управници.
Изненадващото в действията на прокуратурата е, че едва сега на практика потвърждава правотата на изброените констатации, отбелязвайки, че изнесеното в Русия оборудване е на обща стойност 164 785 000 евро, но съгласно подписания договор на 28 ноември 2007-а тази стойност е намалена със 77 172 475 евро и така стигаме до цитираните вече 87.61 млн. евро за българската държава. По това време изпълнителни директори на НЕК са именно Мардик Папазян и Любомир Велков. Според клюката в бранша те много добре са съзнавали каква отговорност поемат, слагайки подписа си под този контракт, но са били спокойни, че над тях ще има "чадър". И сигурно с основания, след като цели седем години след доклада на Велко Пеев никой не се сети да повдигне обвинения на двамата ексизпълнителни директори на НЕК. Само че сега е необходимо да се посочи виновник за "Белене" и чадърът се затвори.
В "колелцата" на държавната машина се оказа на 19 октомври и министърът на енергетиката по времето на Папазян и Велков – Петър Димитров. Той също бе привикан в столичната прокуратура и се сдоби с обвинение за неизгодната продажба на стария реактор на АЕЦ "Белене".
"Димитров, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на Министерството на икономиката и енергетиката в НЕК, е бил длъжен да упражнява контрол върху работата на главните изпълнителни директори, но въпреки тези си задължения е бездействал. Деянието е извършено умишлено, последвалата щета е в особено големи размери и представлява особено тежък случай", коментираха от обвинението.
"Не знам за какво ме викат, дойдох да участвам в предизборната кампания", в типичния си стил заяви Димитров пред журналистите на влизане в прокуратурата. Шегите му съвсем не са случайни, след като трудно може да бъде осъден. Подписът му не фигурира под нито един обвързващ документ, а и досегашният актив на държавните обвинители, когато става дума за дела срещу висши политически лица, е твърде скромен.
"Категорично можем да кажем още към днешна дата, че кръгът на обвиняемите лица не е изчерпан и предстои да бъдат привлечени и други. Разследването е много голямо, много обемно, с различни направления. По всяко едно от направленията се събират доказателства. В момента, в който бъдат събрани достатъчно доказателства, ще се повдигат обвинения. Проверяват се и други нарушения – не само тази сделка. Освен с документи се работи и със свидетели", нажежи още обстановката говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.
Безспорно акцията бе добре синхронизирана с изпълнителната власт. Само ден преди привикването на Димитров от Министерството на енергетиката оповестиха, че започват процедура по освобождаването му от ръководството на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". Заедно с него си тръгнаха и други двама "червени" ексминистри – Румен Овчаров се раздели с надзорния съвет от квотата на българската държава в "Лукойл Нефтохим Бургас", а Асен Гагаузов вече няма да е член на съвета на директорите на проектната компания "Ай Си Джи Би", която реализира българо-гръцката газова връзка.
Интересното е, че депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов няколко пъти питаха в парламента защо бивши леви министри са оставени да представляват държавата, при положение че управлява дясна коалиция, с чиято политика те не са съгласни? Министър Теменужка Петкова обаче елегантно прехвърли топката в полето на премиера Бойко Борисов. От него, а не от министъра на енергетиката зависело дали Румен Овчаров ще е държавният човек в надзора на рафинерията, или не. Изглежда, премиерът вече е размислил за "червените" кадри в енергийните дружества и е решил, че повече не са му нужни там.
За да е пълна картинката, на извънредното заседание народните представители пък гласуваха създаването на комисия, която в рамките на три месеца да изследва обстоятелствата около проекта в периода от 2006-а до края на септември 2016-а. Предложението за проверка на фактите бе внесено от 51 народни представители от групите на Реформаторския блок, ГЕРБ, Патриотичния фронт и БДЦ, при все че подобна комисия имаше и в 41-ото Народно събрание.
Отделно Aгенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) направи по поръчка на прокуратурата няколко проверки и установи, че не само старото оборудване за втора атомна е продадено за "жълти" стотинки на руснаците, а и че обществената поръчка за избор на изпълнител на проекта е проведена при изключително тежки нарушения на законодателството и за нея не е бил сключен контракт. Установено бе също така, че "БНП Париба", която трябваше да осигури мостово финансиране за "Белене", е избрана след редица нарушения на законодателството и накрая е сключен договор за кредит, в който изобщо не става дума за мостово финансиране. Нещо повече, предназначението на заема от 500 млн. лв. е сменено и е записано, че парите ще се използват за оборотни средства на Националната електрическа компания. Всички тези констатации на финансовата инспекция са безспорни, те са доказани и са изпратени на прокуратурата. Защо тогава са необходими всичките тези комисии и разследвания, а държавните обвинители просто не вземат най-накрая да си свършат докрай работата?
Прокуратурата и АЕЦ-ът
*През 2013 г. тогавашният член на ръководството на ДСБ и сегашен председател на Комисията за енергийно и водно регулиране – Иван Иванов, внесе сигнал в прокуратурата, че въпреки решението на парламента да преустанови проекта "Белене", плащанията по него са продължили. Попитан през юни тази година в парламента какво се случва с този сигнал, главният прокурор Сотир Цацаров отговори: "След решението на Министерския съвет, потвърдено от Народното събрание, плащанията по проекта АЕЦ "Белене" са продължили. Скоро ще има лица, които ще бъдат привлечени към отговорност."
*През 2013-а беше образувано и досъдебно производство срещу изпълнителния директор на "Риск инженеринг" Богомил Манчев за длъжностно присвояване на над 8.6 млн. лева. Заедно с Манчев бяха заподозрени още трима души. През 2015-а, след изтичането на две години от разследването, Манчев поиска делото му да бъде вкарано в съда, но прокуратурата го прекрати поради липса на доказателства. Шефът на "Риск инженеринг" поиска от съда промяна на основанието за прекратяване – поради липса на извършено престъпление, което и стана. Друг обвинен – Събин Събинов, изпълнителен директор на "Уорли Парсънс", също поиска делото срещу него да бъде вкарано в съда, но и то бе прекратено. Така "на мушката" останаха само двама бивши шефове на НЕК – Крум Анастасов и Иво Лефтеров.
