Бойко Борисов е изнервен, ама много изнервен! И със сигурност съжалява, че не се кандидатира лично за "Дондуков" 2, тъй като след пет години май няма вече да има такава възможност. След двете фатални грешки, които направи с подмяната на кандидатурата за генерален секретар на ООН и издигането на Цецка Цачева за президент, и парламентарната група на ГЕРБ му направи мечешка услуга. Депутатите решиха да си дадат едномесечна ваканция, за да попречат на опозицията от БСП да ги "удря" по време на предизборната кампания, а ако червените се опитат да свикат заседание, да го провалят с липса на кворум. Ефектът, който се получи обаче, беше точно обратен. Надигна се вълна на недоволство, че по никое време народните избраници са го ударили на почивка. И бумерангът не само се върна при ГЕРБ, но и удари Борисов. Някак между другото възникна и скандалът с прословутото квадратче "не подкрепям никого", за съществуването на което Реформаторският блок обвини шефа на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов. Започна да се насажда съмнението, че Бойко Борисов и партията му искат да спечелят служебно по нечестен път президентския вот. Към това се прибави и разправията с големия брой заявления за гласуване във Великобритания и Германия, който надхвърля разрешения брой секции. На всичко отгоре социологическите проучвания, независимо от пристрастията на агенциите, показаха приблизително еднакви резултати – балотаж между Цачева и претендента на БСП Румен Радев.
Без съмнение, много му се събра на премиера в кратък срок. Затова и си изпусна нервите. Нахлуването в полупразния парламент миналия петък и размаханият пръст към реформаторите показаха точно това. Борисов се ядоса, че негативите, които се трупат върху ГЕРБ и депутатите му, рефлектират върху кампанията и образа на кандидатката за президент, която и без това е свързана с институцията с най-нисък рейтинг – два пъти председател на парламента. Затова той принуди своите да направят такъв остър завой, че според някои наблюдатели те са видели "задните си номера". Накара ги да променят скоростно Изборния кодекс за броя на секциите в страните членки на ЕС и да решат казуса с квадратчето, с което да се удовлетворят исканията и на патриотите, и на реформаторите, а и да отпаднат от ГЕРБ съмненията за манипулации на изборите.
В късния следобед на същия ден министър-председателят привика и министрите на Реформаторския блок да му се закълнат във вярност и послушание, след като вече беше заплашил, че ще ги изхвърли от правителството, ако депутатите им продължават да се държат като опозиция. След като брутално им беше напомнено кой е шефът, Меглена Кунева, Петър Москов, Божидар Лукарски, Николай Ненчев, както и Найден Зеленогорски и останалите от ръководството на парламентарната група си тръгнаха доста повехнали от срещата. Както се разбра, военният министър с охота е паднал на колене и си е посипал главата с пепел. От ДБГ все пак се опитаха да запазят нещо от достойнството си и се поозъбиха заради тона на Борисов, даже заплашиха с доброволно напускане на кабинета, ако резултатът на кандидата им за президент Трайчо Трайков не е задоволителен. С други думи – вместо да чакат да бъдат изритани, по-добре сами да намерят повод да си тръгнат.
Странното е, че с поведението си на извънредното заседание в Министерския съвет те доста намалиха шансовете на Трайков. Така че избирателите на Реформаторския блок де факто няма защо да гласуват за него, след като тези, които го издигат и подкрепят, се врекоха във вярност на Бойко Борисов и показаха, че не са никаква негова алтернатива. Между другото, и неявяването на ГЕРБ и реформаторите с единна кандидатура на тези избори може да се окаже грешка. Грешка на Борисов, който беше прекалено уверен в самостоятелния успех на партията си.
Реално погледнато, той също навреди на кампанията на Цецка Цачева, защото с един замах отклони общественото внимание от нея и го насочи към проблемните вътрешнокоалиционни отношения в управляващата конструкция. След два дни, осъзнал поредната си грешка, Борисов смекчи тона и отношенията между него, Реформаторите и Патриотите бяха загладени. Поне до провеждането на вота за държавен глава. Но се наложи председателят на националния предизборен щаб на ГЕРБ и шеф на парламентарната група Цветан Цветанов, който придружаваше Цачева в обиколката й из страната, да я прекъсне и да се завърне по спешност в Народното събрание, за да контролира нещата там.
Цялата драма, която се разигра в края на миналата седмица, изглежда, е плод на страха на Бойко Борисов, че ГЕРБ ще загуби тези президентски избори. Както се изрази Даниел Вълчев от ДБГ, "шест месеца чакахме ГЕРБ да обяви кого ще издигне за президент, едва ли не Меркел ще издигнат, и накрая издигнаха Цецка Цачева, която въпреки безспорните си качества не е много вдъхновяваща като кандидатура". Това потвърждават и социолозите, според които тя успява да мобилизира само около 75% от електората на ГЕРБ, което е твърде недостатъчно за президентски вот.
Борисов не обича да губи избори, свикнал е все той да бие, затова и трябва да се намерят предварително виновници за очертаващата се загуба. Най-удобни в момента са Реформаторите. Част от тях са в опозиция и критикуват остро и премиера, и партията му. Останалите не могат да овладеят депутатите си и те си правят каквото си искат. А всички заедно залагат капани на министър-председателя и създават главоболия на парламентарната група на ГЕРБ с шизофренното си поведение.
Борисов е принуден да играе ва банк. В стремежа си да не загуби на предстоящото гласуване или да има готов "необходим грешник", с когото да се оправдае (тук Станишев и Орешарски не вършат работа), той беше на ръба да дестабилизира държавата предизборно, предизвиквайки правителствена криза. Неслучайно промени и залога. В началото беше – ако паднем на президентския вот, подаваме оставка и ще ходим на предсрочни избори. А сега вече е – ако паднем на първия тур на президентския вот, подавам оставка. Е, Борисов прекрасно знае, че на първия тур БСП едва ли ще успее да изпревари ГЕРБ. А на втория?
"Имаме нужда от победа още на първия тур, за да не се харчат излишни пари и за втори тур", изказа се тези дни Цветанов, отбягвайки да признае, че истинският залог е много по-голям от няколкото милиона. И това е премиерският пост на Борисов и възможността след пет години да се кандидатира за президент.
Интересното е, че Бойко Борисов не уточнява какво ще прави, след като подаде оставка. Вариантите са два. Единият са предсрочните избори, на които според груби сметки на политически наблюдатели ГЕРБ ще вкара в парламента по-малко депутати, отколкото в сегашния. И ще трябва да дели властта почти по равно с БСП, ако не "преоткрие" отново някакъв реформаторски блок. (Срещу патриотите се мръщят от ЕС.) А може би и с ДПС? Нещо, което не му се нрави особено. Затова може да предпочете втория вариант – ново правителство на ГЕРБ, т.е. преформатиране на сегашното. Като от него бъдат извадени онези коалиционни партньори, които имат дълбоки вътрешни противоречия и които се пренасят и върху стабилността на кабинета. Ако Борисов подаде оставка след вота за държавен глава, сегашният президент трябва да възложи първо на най-голямата политическа сила – именно ГЕРБ, да състави ново правителство. И тогава то може да е на малцинството, еднопартийно, с парламентарната подкрепа на Патриотичния фронт, "Атака", БДЦ, а защо не и АБВ, след като лявото обединение така и не се състоя на този етап. Тази схема е по-вероятна, тъй като Патриотите едва ли ще приемат да влязат директно в управлението със свои министри. Особено ако получат много добри резултати на президентския вот, както се очаква. Те ще искат да запазят тази благоприятна инерция и за предстоящите парламентарни избори, които въпреки всички маневри е все по-вероятно да са предсрочни.
Ето защо Борисов подготвя отсега общественото мнение за бъдещите си ходове.Той, както обикновено, пак ще трябва да "спасява" стабилността в страната, разклатена от "неблагодарниците" от Реформаторския блок и наточилите зъби за власт "комунисти".
