Визитка: Филип Бернар-Трей има 15 г. опит в частното инвестиране на дялов капитал и в инвестиционното банкиране. През последните 8 г. в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) управлява и извършва мониторинг на фондовете за частен дялов капитал, мецанин и развитие в Европа.
– Господин Трей, каква е разликата между социално предприемачество и неправителствена организация?
Когато става въпрос за социален предприемач, говорим за компания, която има възможността да изпълнява социална мисия. Същевременно тя генерира приходи за разлика от неправителствените организации, които в общия случай на базата на получени грантове изпълняват своята мисия. Това, което социалните фондове правят е да финансират предприятия, които понякога работят и с НПО–та.
– Делят ли с финансиращия ги фонд печалбата си социалните предприемачи?
Създадена е един вид помощна схема. Тя е обвързана с постигнатите резултати от самия екип. Между 3 и 5% отиват като възвръщаемост на инвеститорите. Всичко над този процент се разпределя в общия случай в пропорция 80 към 20. По-големият дял отива за инвеститорите, а останалото за управляващия фонда екип. Това е дял от печалбата, който стимулира екипа да постига резултати.
– Как Европейският инвестиционен фонд подбира в кой социален предприемач да инвестира?
Когато взимаме инвестиционно решение, то се основава и на база екипа, с който ще работим. Този инвестиционен екип е пряко свързан със стратегията на компанията, с това тя да е жизнеспособна и да дава резултатите, за които е създадена. Европейският инвестиционен фонд взаимодейства с екипите по няколко начина. Първо това се случва в управителния орган на съответния фонд. Тук най-често помощта се изразява в предоставяне на контакти. Двата формални канала на комуникация са по време на сесиите на съвета и на годишното общо събрание на фонда.
– Какво е съфинансирането между ЕИФ и даден социален предприемач?
Няма формално изискване. Това, което се търси е и Фондът и управлявляващият екип да имат един и същ интерес. Този интерес би могъл да бъде опосредстван от финансово участие особено при социалните инвестиции. Такъв общ интерес може да произтича и от разбиранията на фонда и екипа. В сравнение със стандартния бизнес финансовото участие на екипа е по-маловажно. Тъй като социалното предприемачество е зараждащ се пазар е трудно да се намерят хора , които да имат нужните средства, за да инвестират във фонд.
– Колко дълго фондовете работят съвместно с даден екип на социално предприятие?
Десет години. В първите 5 г. фондът трябва да инвестира набраните средства. През останалото време той трябва да получи обратно средствата си, заедно с печалбата.
–В България социалните дейности са задължение на държавата и частно участие тук почти няма. Каква е ситуацията в страните, с които вие работите?
Ролята на ЕИФ е да събере инвестициите от частния сектор с компаниите, работещи в тази ниша. Това е бизнес моделът на фонд или облигации със социално въздействие или на плащане по договор с ясно измерими социални резултати. В една структура, в която частния сектор си сътрудничи с публичния има няколко ползи за всички участници. Първо инвеститори могат да получат възможност за инвестиции на техните средства в добри проекти – това, което прави ЕИФ и Българската банка за развитие. Изпълняващите компании, които са т.нар. социални предприятия – ще имат работа и ще изпълняват бизнес моделите си, базирани на добрите практики. А самата публична структура ще има по-ефективно използване на парите си. С бизнес механизмите ще се постигат крайните резултати, защото плащанията са обвързани с ефекта.
– Подобен фонд работи в Гърция.Успешен ли е?
Инвестицията на ЕИФ в Гърция е много успешна. Благодарения на нея местен фонд получи възможността да подпомогне гръцки компании в период, в който те на практика нямаха достъп до финансиране по време на кризата.
