Безпрецедентната намеса на ДПС и производната й ДОСТ в първия тур на президентските избори разбърка предварително подредените карти на партийните централи. Де факто ситуацията вече е нова и тя няма как да не тревожи премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, за когото този вот става все по-труден и непредсказуем. Първо, защото подкрепата на ДПС за бившия премиер Пламен Орешарски може сериозно да размести крайното класиране на първия тур. Според анализатори той би могъл дори да попадне в призовата четворка, ако движението успее да мобилизира целия си потенциал (около 350 000 гласа, тъй като не се знае още колко е откъснала ДОСТ). Второ, едно такова представяне би вдигнало цената на партията на Доган за балотажа. Трето, ДПС може да се окаже отново факторът, който ще избере новия президент. И четвърто, БСП е тази, която има по-голяма вероятност да получи рамото на ДПС, което увеличава шансовете на нейния кандидат ген. Румен Радев да влезе на "Дондуков" 2.
Още когато Орешарски заяви кандидатурата си и се регистрира в ЦИК, възникнаха съмнения, че тръгва в тази надпревара нетолкова от гол ентусиазъм и желание за реабилитация, а че е част от добре премислена стратегия и тактика на Ахмед Доган. Още тогава предположенията бяха, че политическите му ходове са предварително обмислени, съгласувани и подкрепата на ДПС е напълно очаквана.
От миналата Коледа насам, когато бившият председател на движението Лютви Местан беше светкавично свален от поста, основната задача на формацията е да запази структурите си, да не позволи те да се деморализират и отслабят, както и да съхрани твърдото ядро от избирателите си. Едновременно с това трябваше да бъде унищожен поредният опит – този път на Местан, за политически проект, дублиращ ДПС. По всичко изглежда, че към момента това се получава благодарение и на външнополитически фактори и обстоятелства, и най-вече заради затоплените отношения между Турция и Русия. Така че ДПС до голяма степен преодоля кризата, в която изпадна в началото на годината. От тази гледна точка нямаше как движението да не се включи още в първия тур на президентските избори. Заставайки зад кандидатурата на Орешарски, то иска да демонстрира силата и тежестта си. От една страна, това е насочено към Местан, за да стане ясно веднъж завинаги кой е оригиналът. От друга, се цели покачване на политическата цена.
Има и още нещо. ДПС е партия на политическите знаци и нестандартните решения. Ето защо тя е една от най-предсказуемите в действията си, стига да има кой безпристрастно да разчита същите тези знаци. Издигането на Орешарски за президентския вот определено е нестандартно решение според наблюдателите. То е "опит да бъде реабилитирано предишното правителство, което си тръгна от властта спорно". На практика ДПС дава да се разбере, че отново е готово за властта, и дори задава формулата за бъдещото управление. Очевидно е, че при избора на новия български държавен глава ясно ще се разграничат управляващи и опозиция. Ще се види кои стоят от страната на ГЕРБ и кои са до БСП. В този смисъл издигането на Орешарски, който беше общ министър-председател на ДПС и на партията на Корнелия Нинова, има символно значение. По този начин недвусмислено се "подсказва" на Бойко Борисов и ГЕРБ, че на втория тур движението ще подкрепи основния им опонент. Неслучайно лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ все по-често говори за предсрочни избори, и то с ясно определен времеви хоризонт – през пролетта на следващата година.
Този знак не остана неразбран от Борисов. Той вече си дава сметка, че предстоящите избори не са му в кърпа вързани и победата на ГЕРБ съвсем не е толкова сигурна. Вторият тур на вота става едва ли не съдбоносно важен за него. Затова се опитва да си осигури максимална подкрепа, правейки реверанс към сегашните си коалиционни партньори от Реформаторския блок (на чиито министри размаха пръст само преди две седмици и ги заплаши с изгонване) и Патриотичния фронт, че с тях е зле, ама без тях е още по-зле. Днес министър-председателят удовлетворява всичките им прищевки, та дори се наложи да се ремонтира Изборният кодекс 20 дни преди гласуването. Същевременно "съветва" БСП и ДПС "да не се опитват да разклатят държавата догодина".
Цялата тази ситуация обаче не пречи на Бойко Борисов да опипва почвата и при ДПС, заявявайки, че те биха подкрепили този, който им осигури излаз до властта. След което направи намек, че това може да е ГЕРБ. Но после се ядоса, че не бил разбран правилно, и започна да плаши, че 2013-а ще се върне заедно с ДПС, БСП и Орешарски. Нещо повече – нарече кандидата на БСП Румен Радев "новия Орешарски" и се оплака, че движението искало да влезе във властта през парадния вход, т.е. вече не го удовлетворява само задкулисно да дава рамо на ГЕРБ. "Цената на ДПС за балотажа е участие във властта през парадния вход, но ГЕРБ няма да управлява с ДПС", изплю камъчето Борисов. Той наистина не може да си позволи открито да управлява с партията на Доган. По тази причина се ядоса и на ДОСТ за непоисканата им подкрепа за Цецка Цачева. "Прилепването" на Местан към кандидата на ГЕРБ би могло да отблъсне част от колебаещите се избиратели, а и не само тях.
Всъщност ДОСТ нямаше как да не подкрепи Цачева, защото Местан вижда своята политическа перспектива именно през ГЕРБ. Всички останали го отбягват. Включително и защото формацията му – въпреки многото несбъднатите негови очаквания, все още се ползва с подкрепата на Анкара. От друга страна, отношенията между Борисов и Реджеп Ердоган не са никак лоши и, изглежда, най-логично ДОСТ да застане зад претендента на ГЕРБ за президентския пост. Реално погледнато, Местан няма право на друг избор, което със сигурност го изнервя. Нервността му се засили и от "неблагодарната" реакция на Борисов и библейските сравнения с "непоисканото добро", което било вредно. Наложи се Местан малко да се поозъби, за да не подбие съвсем цената на формацията си. В отворено писмо той обяви, че малко скромност никак не излишна на премиера и обясни: "Ние заявихме позиция за подкрепа на Цецка Цачева не заради самата нея, заради Вас и още по-малко заради партията Ви, а заради стратегическия избор на страната да бъде евро-атлантическа държава и занапред."
Което подкрепя тезата, че президентският вот се явява "време разделно" не само за управляващи и опозиция, но и за всички участници на българската политическа сцена. И нещо като прелюдия за мержелеещите се на хоризонта предсрочни парламентарни избори.
