Канадски пирон в белгийския ковчег

фламандски националисти

Мъките, с които Белгия се съгласи да подпише Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), поставиха под въпрос способността на Европейския съюз да функционира ефективно като страна по международни спогодби. Същият въпрос важи с не по-малка сила и за самата Белгия, която в случая изглежда като един умален модел на общността. И докато все по-често се повдига въпросът за жизнеспособността на съюза като единен организъм и неговото оцеляване в сегашния му вид, пред същите въпроси с още по-голяма сила е изправено западноевропейското кралство.

Изкуствено създадено през 1830 година, от самото си начало то е арена на съперничество между двете главни общности, които го населяват – говорещите френски валонци (в южната му част) и говорещите холандски фламандци (на север, включително и крайбрежието). По силата на конституцията общностите имат голяма самостоятелност и всяко по-важно решение, отнасящо се до страната, трябва да бъде одобрено от парламентите и на Валония, и на Фландрия. Иначе казано, Белгия функционира като държава, намираща се в "постоянно задръстване" – по думите на американския политолог и основател на аналитичната компания "Стратфор" Джордж Фридман.

Вътрешнобелгийският конфликт обаче този път удари в неочаквана посока. През всичките години от основаването на кралството фламандците са били тези, които са настоявали за по-голяма самостоятелност. Основанията им не са за пренебрегване – наред с езиковите и културните разлики двете общности съществено се различават в икономическото си развитие. Фландрия винаги е била по-развитата част от страната. Според данни от 2013-а разликата в брутния вътрешен продукт на глава от населението между двата региона е значителна – докато за Фландрия той е 36 000 евро, за Валония е 26 200. Това различие е извор на постоянно недоволство сред фламандците, тъй като мащабните социални програми в държавата непрекъснато пренасочват средства от северните към южните й части. Недоволството им сега обаче получи нов източник – нежеланието на Валония до последния момент да даде зелена светлина на СЕТА.

Този път и жителите на Фландрия, и федералното правителство бяха в един отбор – заедно поддържаха търговското споразумение с Канада. А корените на разминаванията между двата региона пак бяха икономически – по данни на белгийската централна банка цели 83% от белгийския износ произхождат от Фландрия при едва 14.9% от Валония (и 2.4% Брюксел, който има статут на отделен регион). Що се отнася конкретно до търговията с Канада, разликата е още по-драстична – 90.2 на сто от износа за северноамериканската страна идва от холандскоезичната област при 9 на сто от френскоезичната.

При все че най-влиятелната партия в белгийското правителство е националистическият Нов фламандски съюз и както то, така и Фландрия твърдо се застъпваха за СЕТА, ръцете им бяха вързани – и то главно по вина на самите тях. В продължение на десетилетия северните националисти са полагали целенасочени усилия да засилват правомощията на отделните региони за сметка на общото правителство и парламент с перспективата в подходящ момент Фландрия да се отдели от кралството. Само от 1970-а досега по тяхно настояване са приети шест конституционни поправки, даващи им по-голяма самостоятелност. И днес, когато имат контрол над федералното правителство, се оказва, че правомощията на регионите, за които така пламенно са се борили, удрят по техните интереси – защото не могат да пренебрегнат волята на жителите на Валония.

Ако валонците не бяха склонили да подпишат споразумението и правителството беше уважило волята им, търговските интереси на Фландрия щяха да пострадат. Ако обаче фламандците бяха решили да окажат натиск върху непокорния регион, това щеше да означава, че потъпкват собствените си принципи като главни застъпници на местните автономии.

Валонците кандисаха и бурята утихна, което не значи, че тя няма да има последици в перспектива. Главната теза на сепаратистите – че фламандци и валонци не могат да живеят под един покрив – получи ново потвърждение. Още в началото на годината, преди перипетиите около СЕТА, представителката на фламандското регионално правителство Лисбет Хоманс изрази надежда, че Белгия ще престане да съществува към 2025 г. с думите, че 2020-а ще е "твърде рано". Последният развой на събитията може и да я опровергае.

Интересното е, че докато правителството на Канада изразяваше разочарованието си от пречките пред сделката, най-четеният вестник във френскоезичната област Квебек – "Журнал дьо Монреал", бурно приветства валонците заради "великолепното послание, което са отправили към световните елити". Да не забравяме, че и в Квебек не от вчера мислят за независимост.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст