Комисията за финансов надзор има намерение да скъса пъпната си връв с бюджета и да започне изцяло да финансира сама дейността си от собствени приходи. Това ще допринесе не само за рязкото увеличаване на качеството и ефективността на надзора върху застраховането, пенсионните фондове и инвестиционните посредници, но и за пълната независимост на КФН от парламентарните партии и от структурите на изпълнителната власт. За целта са подготвени специални промени в Закона за Комисията за финансов надзор, които в момента са предложени за обществено обсъждане. Планира се те да бъдат обсъдени и гласувани в Народното събрание заедно със закона за държавния бюджет за 2017-а.
До момента дейността на Комисията за финансов надзор се финансираше със солидна бюджетна субсидия от 9-10 млн. лева. Тя се утвърждава в рамките на процедурата за гласуване на държавния бюджет.
Ако сега предложените промени в Закона за КФН бъдат одобрени в Народното събрание, тази субсидия ще отпадне напълно. Заедно с нея ще отпадне и обвързването на размерите на възнагражденията на членовете на комисията с това на председателя на Народното събрание.
В предложените промени в Закона за КФН са предвидени специални приложения, където много подробно е описано за каква надзорна услуга (даване на лиценз, приемане на проспект и други подобни), каква такса ще плащат поднадзорните лица – застрахователи, управляващи дружества и инвестиционни посредници. Например за издаването на лиценз за извършване на дейност като централен депозитар на ценни книжа ще се събира такса от 50 хил. лева. А за лиценз за инвестиционен посредник тя ще е 10.2 хил. лева. Същата сума от 10.2 хил. банките ще плащат, за да бъдат вписани в регистъра на инвестиционните посредници. За лиценз на презастраховател таксата ще е 180 хил. лв., плюс 30 хил. лв. за всяка отделна застраховка. И куп други подобни такси за многото на брой разрешения и одобрения, които дава КФН.
Има друг вид такси, които са текущи и се наричат такси за осъществяване на общ финансов надзор. Тях поднадзорните лица ще плащат всяка година. Те всъщност ще бъдат основният източник на приходи за КФН. За застрахователите размерът им ще е от 100 хил. до 140 хил. лева. За дружествата, управляващи пенсионни фондове, тези такси ще са 100 хил. плюс 50 хил. лв. за всеки управляван от тях пенсионен фонд, плюс променлива част, която ще се определя от брутните постъпления от осигурителните вноски за предходната финансова година. Тя не бива да надхвърля 10% от приходите на дружеството от такси и удръжки за предходната година.
За емитентите на ценни книжа също има такси, които са от 400 до 900 лв. плюс 0.1% от емисионната стойност на книжата, когато общият размер на емисията е над 200 хил. лева.
Таксите са разчетени така, че ще позволи на комисията да създаде достатъчно на брой надзорни екипи от добре платени професионалисти. Те трябва да са способни да осъществяват строг перманентен контрол върху застрахователите, върху дружествата, управляващи пенсионни фондове, и над инвестиционните посредници за спазването на изискванията на регулациите.
Комисията смята да създаде и няколко важни отдела, свързани със статистиката и анализа на отделните пазари, които надзирава, както и да повиши качеството на работата на администрацията си. За всичко това са нужни пари, които трябва да идват от източници, независими от контролирания от политическите сили бюджет.
Браншовите организации на поднадзорните на КФН лица – застрахователи, управляващи дружества, инвестиционни посредници и банки, приемат предложените промени. "Никой не е щастлив, когато от него се иска да плаща допълнителни такси, но ние сме наясно, че те са необходими, ако искаме да имаме здрав и професионално работещ надзор. А той е особено важен за стабилността и на застрахователния сектор, и на цялата финансова система. Още повече че КФН обсъди с нас всички тези такси и ние постигнахме съгласие по тях. Те няма да влияят върху цените на нашите продукти за клиентите, защото са нищо в сравнение с другите разходи, които правим", коментира Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи.
Председателят на управителния съвет на Пенсионноосигурителна компания "Доверие" Даниела Петкова заяви, че лично тя е съгласна с въвеждането на нови такси. "Може да се дискутира размерът на променливата част на тези такси, която се формира върху брутните вноски на осигурените. Но това е техническа подробност, макар че и тя е важна. Същественото в това предложение е, че създава условия комисията да изгради ефективен надзор. За това са нужни добри специалисти, които са скъпоплатени и ние сме наясно с това", каза Петкова.
Председателят на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници Любомир Бояджиев изтъкна някои важни предимства на направените предложения за нови такси. "На първо място е това, че тези такси са записани в закон. Това означава, че комисията няма да може да ги променя, когато намери за добре. Това внася сигурност и предвидимост. Освен това глобите, които тя налага, няма да са част от бюджета на комисията. По този начин наказанията няма да се превръщат в самоцел за пълнене на сметките на комисията. Предвижда се и тригодишен срок, през който за нови емисии корпоративни ценни книжа няма да се събират предложените такси. Това облекчава достъпа на емитенти до регулирания пазар", обясни Бояджиев.
Явно всички поднадзорни на КФН сектори приемат предложените промени в Закона за таксите. Впрочем някои специалисти обръщат внимание на обстоятелството, че ако те не бъдат въведени и заради това КФН не успее да изгради структура за ефективен контрол върху осигурителните дружества, застрахователните компании и инвестиционните посредници, тя ще трябва да ползва услугите на външни дружества. Така както това става при сегашния преглед на качеството на активите. А техните услуги ще излизат много по-скъпо на проверяваните компании, отколкото ако си плащат планираните в промените на Закона за КФН такси.
