Александър Маринов
Въпреки изричните норми на българската конституция българският парламент непрекъснато се поддава на изкушението да работи като конвент, опитвайки се да обсеби и упражнява всички власти едновременно. Едно от любимите занимания на депутатите е да създават временни анкетни комисии, които не само дублират задачи на постоянните комисии и фактически се намесват в правомощията на други власти, а често представляват открито предизвикателство към здравия разум. Абсурдните начинания от този тип са множество, но не мога да се сдържа да не цитирам дословно наименованието на една от временните комисии в предишния парламент: "Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и политическата партия "Движение за права и свободи", в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към "Боянските сараи", както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като Петното."
Въпреки че настоящият парламент все още не е сътворил подобен формен идиотизъм, той удари в земята всички предишни Народни събрания по броя на тези вредни паразитни органи. В момента са създадени цели десет анкетни комисии – два пъти повече от досегашния "рекорд", поставен през 2012-а. В същото време броят на анкетните комисии е доказано обратнопропорционален на ползата от тях. Първата причина за това е грубото нарушаване на едно от неписаните правила на парламентаризма. Тъй като обикновено парламентарна анкета се налага при възникване на скандал в резултат на злоупотреба с власт, а изпълнителната власт е в ръцете на мнозинството, в нормалните държави е прието анкетните комисии да се създават на паритетен, а не на пропорционален принцип. Това всъщност е едно от малкото сериозни основания подобни разследвания да не се възлагат на постоянните комисии, които винаги са
доминирани от парламентарното мнозинство
През последните години и особено в сегашния парламент въпросното правило рядко се спазва. Мнозинството безцеремонно обсебва временните анкетни комисии, тъй като разчита на механичния превес в гласовете, а не на силата на аргументите за вземане на решение. Това се случва, тъй като целта съвсем не е да се установи истината и да се направят необходимите промени (най-вече в работата на самия парламент), а да се използва даденият скандал за текущи политически цели. В резултат опозицията често оспорва докладите на комисиите или бойкотира работата им, което не просто свежда до нула ефекта от тях, а продължава да подкопава и без това мъждукащия авторитет на законодателите. Не представлява никакъв проблем още при определяне на състава на комисията да се предвиди с голяма точност какво ще съдържа нейният окончателен доклад и от колко народни представители ще бъде подкрепен той.
Ситуацията става съвсем жалка, ако отчетем склонността на парламентарните групи и депутатите да променят на 180 градуса възгледите си относно анкетните комисии в зависимост от това, дали са на власт или в опозиция. Единственото успокоение е, че подобна "гъвкавост" наблюдаваме по всички основни въпроси на работата на Народното събрание. Достатъчно е да припомним периодичната смяна на ролите във вечната трагикомедия на тема "Чия отговорност е осигуряването на кворум за работата на парламента?"
Тъй като създаването на анкетни комисии имитира загриженост на законодателите за възникващи проблеми от обществен интерес, резултатът от работата им обикновено е замитането на съответния проблем под килима, съпроводено от опити той да се прехвърли от болната глава на здравата. Най-често това се случва, когато наближат избори – поне половината от действащите в момента временни анкетни комисии имат неприкрито предизборно-пропагандно предназначение (а останалите – зле прикрито). Друг е въпросът, че поради крайно усложнените отношения между съставките на управляващото мнозинство (най-вече между ГЕРБ и Реформаторския блок) използването на анкетните комисии като "парламентарна бухалка" все повече може да бъде описано със стария анекдот за "бой на негри в тъмна нощ". Предвид изострянето на отношенията може да се прогнозира, че
жертвите на "приятелския огън" ще растат
Любопитна подробност е, че нивото на схемите, определящи създаването на временни анкетни комисии, е паднало толкова ниско, че те от време на време дават неочаквани резултати, съществено разминаващи се с предварителните намерения. Както показа случаят с комисията за АЕЦ "Белене", подобен ход на парламентарното мнозинство може да се окаже удобна възможност за намеса на други власти, намиращи се под алтернативен контрол. Така под удар се оказаха не само кадрите на БСП от периода на тройната коалиция и допълнително нароченият Трайчо Трайков, а и "детето-чудо" на ГЕРБ Делян Добрев. Не е изключено ефект от типа "аберацио иктус" да произведе и комисията за разследване на картела за цените на горивата, съдейки по подозрителните обрати в позицията на някои парламентарни групи и странното съвпадение във времето с действията на Комисията за защита на конкуренцията.
Една от най-дразнещите особености на дейността на парламентарните анкетни комисии е почти
пълната липса на отчетност и отговорност
за свършената от тях работа. Не става дума само за безкрайните удължавания на срока на дейността им, нито за честите случаи на провалени или очевидно безплодни заседания. Никой не коментира обстоятелството, че единствените непосредствено заинтересувани от възможно най-дългото влачене на една такава комисия са нейните членове, които получават възнаграждение в размер на една средна пенсия за всяко нейно заседание. При това положение има сериозно основание да се предложи въвеждане на по-строг и прозрачен контрол на резултатите от работата на временните анкетни комисии и създаване на нормативни основания техните членове да връщат получените средства, ако тези резултати носят имагинерна публична полза. Като начало би било достатъчно председателят на парламента да разпореди оповестяването на данните за средствата, изразходвани за дейността на временните анкетни комисии, както и проучване на ефектите, настъпили в резултат на техните оценки и препоръки. Имайки предвид нравите на "нашите" народни представители и на техните водачи, вероятността горното да се случи е по-малка, отколкото пияница да взриви селския казан.
