Странен народ е българският! Много си пада по конспирациите и конспиративните теории. И колкото повече една версия е лишена от логика и далече от реалността, толкова по-достоверна му изглежда тя. Така да се каже: почти сто процента сигурна. И обратното. Най-простият и естествен изход от даден проблем буди най-много подозрения и съмнения, че нещо не е точно така, че някой се опитва да будалка и винаги има някакъв втори план. Задкулисие!
След изненадващата оставка на българския еврокомисар и заместник-председател на Европейската комисия Кристалина Георгиева веднага тръгнаха предположения и хипотези за евентуален неин заместник. Някои имена бяха пускани нарочно в публичното пространство, за да бъдат тествани. Други обаче бяха измъкнати от най-тайнствените ъгълчета на класическите конспиративни теории. Първият, който беше посочен с пръст, бе президентът Росен Плевнелиев, чийто мандат изтича в началото на януари следващата година. По това време и Георгиева трябва да освободи мястото и да заеме новата си длъжност в Световната банка. Така че времево нещата съвпаднаха идеално. Освен това Плевнелиев знае чужди езици, занимавал се е с бизнес, с регионална политика. Премиерът Бойко Борисов обаче отсече, че няма да е той.
Следващият нарочен за пътник към Брюксел беше вицепремиерът Томислав Дончев. Той категорично отрече и дори се притесни, че непрекъснатите опити на медиите да му намерят друго поприще – я на президент, я на премиер, можело да се възприеме като лош атестат за настоящата му работа.
Въпреки високопарните приказки колко ценна е била Кристалина и каква полезна работа е свършила за България, премиерът изглеждаше примирен, че се разделя с нея, а вътрешно може би е и доволен, защото вероятно си е дал сметка в какви интриги го уплете еврокомисарката. Примири се и че ще загубим вицепрезидентския пост в Еврокомисията и важния ресор за бюджета, който всъщност вече премина в ръцете на германския еврокомисар Йотингер.
Затова в типичния си невежествено простодушен стил Борисов започна да прави сметки за какво би могъл да отговаря новият представител на страната ни в Комисията, така че тя все пак нещо да изкяри. "Знаете, от 12 млрд. (евро) бюджетът на България стана 15 млрд. следващите години, така че тя (Георгиева – б.а.) изпълни ролята си по бюджетирането. Сега ни трябва някой, който в сферите – дали екология, дали регионално развитие – там, където България най-много има нужда, ако можем там да се преборим."
За българския министър-председател няма никакво значение, че въпросните ресори вече са разпределени, заети са. Екологията е поверена на комисаря Кармену Вела от Малта, а регионалното развитие се контролира от румънката Корина Крецу. И няма как да бъдат дадени на България, защото нито ще се прави нова Комисия след напускането на Георгиева, нито някой мисли за преразпределяне на отговорностите. Това, което ще стане, е, че просто председателят Жан-Клод Юнкер ще измисли нов ресор, в зависимост от човека, който му предложим. Да не говорим как биха погледнали Малта и Румъния на безцеремонните претенции на Борисов.
Но някои хора у нас веднага приеха думите на премиера за чиста монета и започнаха да хвърлят боб дали екоминистърът Ивелина Василева или ръководителят на регионалното ведомство Лиляна Павлова ще заемат овакантеното място в Брюксел. Още повече че в сряда (2 ноември) Борисов заведе двете дами заедно да режат лентата на ново депо за битови отпадъци край разложкото село Баня, обслужващо четири общини.
Преди дни обаче изскочи нова версия: Борисов си е харесал Екатерина Захариева за комисар, пусна "мухата" във Фейсбук журналистът от EurActiv.com Георги Готев, позовавайки се на свои източници. "Той си я беше харесал и я назначи за правосъден министър преди близо година. Захариева, която е юрист по образование, бе министър в двете служебни правителства на отиващия си президент Росен Плевнелиев и началник на неговия кабинет, а преди това и главен секретар на президентството. Преди избирането на Плевнелиев за президент Захариева беше и в екипа му в регионалното министерство като заместник-министър“, припомни той. Според него тя се връзва идеално със стремежите на Борисов към ресор "Регионално сътрудничество". Потребители на социалната мрежа веднага доизплетоха интригата, като пратиха на мястото на Захариева сегашния вицепрезидент Маргарита Попова, припомняйки, че тя беше именно министър на правосъдието в първия мандат на ГЕРБ.
Най-новата хипотеза, плъзнала в медийното пространство, е за външния министър от първото правителство на Бойко Борисов – Николай Младенов, който от 2015-а е специален координатор за Близкоизточния мирен процес, назначен от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун. Младенов пое МВнР след грандиозната издънка на Румяна Желева в Брюксел, а преди това беше военен министър. Попитан дали това е човекът, готвен за мястото на Кристалина Георгиева, премиерът Борисов отговори: "От вас чувам това" и уточни, че ще се занимава с този въпрос, след като минат президентските избори.
Някои потребители на социалните мрежи обаче се оказват с доста развинтена фантазия, без да се интересуват от връзките на теориите им с реалността, а и с главния мозък, или пък от границите на възможното. Те разпространиха "информацията", че за Брюксел ще замине… ген. Румен Радев, ако не стане президент. Това вече било договорено между Борисов и Корнелия Нинова. С други думи, премиерът "плаща" на опонентите да направят някой гаф на финала или да намалят темпото и сами да се спънат, за да може Цецка Цачева да влезе на "Дондуков" 2, а ГЕРБ да се поздрави с поредната победа. А бе, представят си го като уговорен мач между "Бистришките тигри" и "Ботев-Гълъбово", да речем.
Разновидност на тази "теория" е, че всъщност за позицията на Георгиева в ЕК се готви Ивайло Калфин, претендентът на АБВ за президентския стол. Първо, той не крие, че е работил много добре с Бойко Борисов, докато беше социален министър в коалиционния кабинет. Второ, по време на кампанията воюва основно с кандидат на БСП ген. Радев и непрекъснато злепоставя лидерката Корнелия Нинова. И трето, скамейката на ГЕРБ не само била къса, но всичките кадри му трябвали за длъжностите, на които са сега. Нали това беше и причината толкова трудно да намери и кандидат за държавен глава. И не на последно място, никой не е казал, че приятелските отношения между Борисов и Георги Първанов са се променили.
Между другото, АБВ и кандидатът й за президент упорито насаждат версията, че ГЕРБ и БСП са се разбрали президентския стол да получи ген. Радев, за да може двете формации да стоплят отношенията си и Борисов не само да завърши мандата си, но в бъдеще да управляват заедно в широка коалиция. Калфин развиваше тази теория почти на всеки предизборен дебат, в който взе участие.
Въпросната хипотеза първи лансираха някои политолози, а след това я подхванаха и партиите от Реформаторския блок. Тя дори вече се обсъжда оживено и в социалните мрежи. Трудно е да се прецени към кого е насочен ударът – към ГЕРБ, към БСП или с един куршум трябва да бъдат улучени два заека. Но така или иначе тази версия се набива като "китайска капка" в главите на избирателите.
Лидерът на социалистическата партия Корнелия Нинова няколко пъти категорично отрече да има каквито и да било договорки с Борисов.
Самият премиер три дни преди вота не на шега се ядоса на разпространяваните слухове. "За съжаление това се разпространява много от нашите приятели вдясно. Затова още веднъж искам да кажа – нито с БСП, нито с ДПС ще управлявам", заяви Борисов в четвъртък (3 ноември) по време на посещение в Шумен. Той отхвърли твърденията, че се е разбрал с БСП едва ли не "да им даде президентските избори", а след това да направят широка коалиция. По думите му моделът "Орешарски" е пагубен за държавата, а кандидатът на БСП ген. Румен Радев е следващият Орешарски.
"Ще станем опозиция. Разбира се, това ще е фатално или много тежко за държавата. Вече сме го изтърпели и знаем много добре какво ни очаква. Знаем точно какво ще се случи", коментира още Борисов предизборната обстановка. И допълни, че на тях (БСП и ДПС – б.р.) ще им е много по-лесно първите шест-седем месеца, защото има много пари във фискалния резерв. "Тринайсет милиарда лева ще ги похарчат и след това пак ще почнем от нулата да възстановяваме", закъхари се Борисов, представяйки си ситуацията, в която ГЕРБ е опозиция, а партиите на Нинова и Карадайъ – на власт. "Не бием ли, отиваме си", предупреди премиерът и на 2 ноември, този път в Благоевградско, докато режеше поредната лентичка.
