45-ият президент
Шок и изненада. С тези думи може да се резюмира неочакваната победа на Доналд Тръмп в президентските избори в Съединените щати. Сочен до последния момент за губещ, милиардерът, който в биографията си няма и един ден на обществен пост, ще трябва да докаже, че може да се справи със задачите си като държавен глава, както и да преодолее разделението сред обществото след едни от най-яростните политически битки в американската история.
"Ще търсим възможности за диалог и партньорство, а не конфликт", врече се новоизбраният бъдещ президент в първата си публична реч след оповестяването на изборните резултати. Той направи помирителен жест към отсрещния лагер, като изрази уважението си към Хилари Клинтън и екипа й с думите, че са свършили "страхотна работа". Истината е, че по време на предизборната борба напрежението между двамата съперници често прекрачваше всякакви допустими граници. Сега победителят е изправен пред нелеката задача – да убеди електората на Клинтън, че не е сексист, расист, ксенофоб и ислямофоб, че не е клоун и агент на Путин, а последователен и отговорен политик, президент на всички американци.
Макар че Тръмп удържа убедителна победа в електоралната колегия с над 70 делегати повече от конкурентката си, на ниво гласоподаватели истинският победител е Хилари Клинтън. Общият брой гласове, подадени за нея, надвиши този за Тръмп – ситуация, която повтаря изборите през 2000 г., когато Джордж Буш-младши стана президент, макар че Ал Гор спечели половин милион гласа повече от него. И това, че според странностите на американската избирателна система Тръмп ще влезе в Белия дом, не омаловажава факта, че реално той ще е президент на малцинството. Към това трябва да се прибавят и другите разделения – повечето мъже, повечето бели, както и избирателите без колежанско образование и на над 45-годишна възраст подкрепиха Тръмп, а повечето жени, чернокожи и испаноезични, както и по-младите и по-образованите – Клинтън.
Отделен въпрос е доколко тези, които подкрепиха републиканския кандидат, го направиха заради неговите качества или като протестен вот срещу политическия естаблишмънт, за чийто враг се обяви той. Самият Тръмп разчиташе на тези настроения по време на кампанията си и не пропускаше да изтъкне, че "единствената сила, която може да разкара корумпираната власт, сте вие, американците". Колкото и да е парадоксално, той спечели, разчитайки на същото, на което заложи Барак Обама преди осем години – на желанието на американците за промяна. В това отношение кампанията на републиканеца, опиращ се на белия вот, се оказа по-близка до тази на първия чернокож президент, отколкото до тази на подкрепяната от него Клинтън – смятана за продължителка на неговата политика в по-консервативен вариант.
Тръмп използва докрай факта, че никога не е избиран или назначаван на обществена длъжност – това му спести не само позитивите, които такъв момент в биографията би му донесъл, но и вероятните съпътстващи негативи. Същевременно позицията му на "външен човек" за политиката така и не му спечели симпатиите на елита на Републиканската партия, от чието име той се кандидатира, и се стигна дотам, че част от изявените й лица, като Джордж Буш-младши, публично подкрепиха неговата опонентка. Победата му по всяка вероятност ще доведе до преформатиране, ако не и до разцепление в най-старата американска партия, но това няма да реши проблема, че на 20 януари той ще влезе в Белия дом като един външен за политиката човек, към когото по-голямата част от политическия елит е настроена враждебно.
А задачите, които чакат Тръмп, не са малко. Освен всички проблеми на световната и вътрешната политика, пред които се изправиха неговите предшественици, той ще трябва да се заеме и със своите обещания, които помогнаха за победата му. Сред тях влизат оправянето на отношенията с Кремъл, построяването на стена по границата с Мексико, забраната за мюсюлмани да влизат в САЩ, връщането в Америка на изнесените в Китай производства, предоговаряне или отказ от споразуменията за транстихоокеанско и трансатлантическо партньорство, отмяна на здравната реформа на Обама, отказ от ядреното споразумение с Иран, признаване на Ерусалим за столица на Израел, както и намаляване на данъците. Ще е разбираемо, ако новият президент се откаже от част от тези ангажименти, защото – както е казал Бисмарк – никога не се лъже така, както след лов, по време на война и преди избори. Това обаче не отменя проблема му, че влиза в истинската политика като новак.
За негова утеха може да се каже, че вицепрезидентът му, губернаторът на щата Индиана Майкъл Пенс, е опитен политик, уважаван в ръководството на Републиканската партия. И едва ли е случайно, че по време на предизборните дебати Пенс далеч не беше така оптимистичен за отношенията с Русия, както Тръмп.
Новият президент ще може да разчита на още нещо. Ако намери път към сърцата на републиканските политици, той ще разполага с такъв парламентарен комфорт, на какъвто никой президент от 80-те години насам не се е радвал. След като спечели изборите както за Камарата на представителите, така и за Сената, Републиканската партия установи пълен контрол над Конгреса на САЩ, с което направи изборния погром за демократите пълен. При това положение, ако новият президент изиграе правилно картите си, възможностите пред него наистина ще са огромни.
