През последните 25 години България натрупа доста сериозна практика в избора на президент. За цялата история на българския преход имаме няколко избора, които потвърждават теоретичните хипотези, коментира проф. Тодор Галунов – изследовател на избирателните системи, преподавател във Великотърновския университет, пред БНР.
"В теорията се приема, че първият тур дава най-автентичния вот на избирателя, докато вторият тур, в условията на балотаж при двама кандидати, винаги има едно нещо, което наричаме „преливане на гласове“, при които електоратът на някои от отпадналите кандидати подкрепя един от двамата кандидати на втори тур, но това вече е вторичното желание, т.е това не е най-изчистеното политическо желание на гражданите", обясни експертът.
Според проф. Галунов многообразието на първи тур не е лош вариант, тъй като именно това дава на гражданите избор, докато вторият тур ограничава гражданите между два варианта:
Теорията сочи, че между първи и втори тур, най-важната работа, която трябва да свърши всеки от двамата кандидати, е да успее не само да укрепи собствения си електорат, но и по някакъв начин да убеди гласувалите за някои от отпадналите кандидати, че трябва да го подкрепят, че трябва да направят необходимия компромис. Разбира се, това са традиционните обещания.
