Съдебно решение, което задължава държавата да завърши процеса по земеделската реституция, след като погазва грубо конституционните си и законови задължения в тази насока вече трето десетилетие. Заслугата е на Върховния административен съд (ВАС) по дело срещу общинската служба по земеделие в столичния район Овча бездействието по дело у нас не е Повече от 20 години след приемането на реституционните закони в България има хора с признато, но невъзстановено право на собственост, които не са обезщетени с равностойна земя от специално създадените за целта административни органи.
Проблемът е особено остър в София, където реституцията на земите обективно е затруднена, защото поземлените имоти на някогашните собственици отдавна са застроени. Законодателят е регламентирал ясно какво трябва да се направи, когато на собствениците с признато право на собственост не може да бъде възстановена земята в реални граници поради застрояване или други проведени мероприятия. И постановява, че те имат право на обезщетение с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд.
До настоящия момент обаче общинските служби по земеделие в София не са приключили процедурата по обезщетение. В нея Законът за собствеността и ползването на земеделски земи предвижда да вземат участие Столичният общински съвет, който да определи свободен общински поземлен фонд, и министърът на земеделието, който да определи свободен държавен поземлен фонд.
Но докато общинските служби по земеделие не сезират тези органи с мотивирано предложение, те имат право да се разпореждат със свободния поземлен фонд. И за тях не възниква задължение да определят земи, с които да бъдат обезщетени притежателите, които не могат да си върнат имотите в реални граници.
Един собственик в тази ситуация обаче направи пробив. Съдът задължи една от столичните служби по земеделие най-после да изготви списък на наличните свободни земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците. Макар и по жалба за незаконосъобразни действия, подадена от един собственик, съдът осъжда службата по земеделие да предприеме действия, пряко произтичащи от нормативен акт, които ще ползват всички собственици в процедурата по обезщетяването им.
След жалба за незаконосъобразни бездействия с решение от 25 октомври 2016 г. по дело №6489/2014 г. Административният съд София-град осъди Общинската служба по земеделие – Овча купел да състави списък по землища за наличната свободна държавна земя и да изготви мотивирано предложение пред министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция "Земеделие" за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците. Съдът постанови, че Общинската служба по земеделие е длъжна да извърши тези действия на основание Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Решението на АССГ е постановено, след като Върховният административен съд е върнал делото със задължителни указания. То още не е влязло в сила, тъй като тече срокът за обжалването му.
В мотивите на решението на АССГ се съдържа една констатация, която макар и направена по конкретен казус, се отнася до десетките хора, които до днес не са получили имотите, отнети им от държавата по време на предишния режим. Съдът заявява, че практиката по бездействие на общинските поземлени служби застрашава "правната сигурност и по същество е осуетила възможността за разрешаване на реституционните претенции".
И докато казусът в България все още не е приключил, за всички тези хора с призната реституция, но лишени от собственост, остава възможността да потърсят компенсация от Европейския съд по правата на човека. Забавянията при предоставяне на обезщетения или реституция на земеделски земи представляват намеса в правото на лицата да ползват мирно своите притежания, поради които случаите на прекомерно забавяне представляват нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека (решение от 3 декември 2009 г., дело "Мутишев и други срещу България", решение от 7 януари 2010 г. по дело "Любомир Попов срещу България").
Така всеки с признато, но невъзстановено и необезщетено, право на собственост би могъл да осъди държавата за над 20-годишното забавяне на реституцията. Години, през които е бил лишен от ползване на равностойната земя, с която държавата е била задължена да го обезщети. Години, през които, заради незаконосъобразно протакане, свободните земи все повече намаляват и върху тях строят други, докато хора с признато право на собственост чакат държавата да изпълни задълженията си по закон.
