Александър Маринов
В изборната вечер Бойко Борисов направи нов политически фокус – извади от ръкава си идеята за свикване на Велико Народно събрание. В духа на наложилата се през седмицата преди балотажа словесност на подмазване пред "новия началник" – народа, той обяви, че целта на този внезапен ход е да се удари "политическата класа в този си вид и в този начин на управление, което с нещо не е наред".
Тъй като при Борисов рядко сме наблюдавали предварително премислени политически ходове, най-вероятно става дума за поредната инстинктивна импровизация с няколко възможни обяснения.
Обяснение първо – отвличане на вниманието
от изборната катастрофа. В изборната нощ Борисов и неговата чета изглеждаха като ударени с мокър парцал, а самият премиер (в оставка) изрече един куп безсмислици. Нищо чудно идеята за ВНС да е хвърлена просто така, за да насочи погледа на обществото другаде. ГЕРБ никога не са приемали държавността насериозно, но подобно предложение, излюпено за броени часове, преди да е направен подробен анализ на изборните резултати, е прекалено дори и за тях. Конкретно бе изразено намерението да се редуцира наполовина броят на народните представители, но това е твърде дребен въпрос, за да послужи като единствена причина за толкова сериозен и криещ множество изненади ход. Както веднага посочиха редица компетентни експерти, свикването на ВНС и обявяването на съответните избори е сложен процес, който би отнел поне половин година, да не говорим за необходимостта от набиране на конституционно мнозинство за съответното решение на действащия парламент. Вярно е, че и други политически сили настояват за ВНС, но досега известните мотиви са несъвпадащи, а интересите – коренно противоположни. Няма индикации ГЕРБ да са провеждали някакви консултации по въпроса, особено в условията на остра предизборна кампания.
Второто възможно обяснение е целенасочен
опит за връщане на политическата инициатива
чрез създаване на впечатление, че ГЕРБ "е чул народа". Идеята за подобен ход би могла да възникне сред по-разумните членове на ръководството на партията, които разбират, че се е отключил процес на свободно политическо пропадане и най-важното сега е да се овладее разпадът. Това означава, че Борисов и сие нямат никакво намерение да предприемат сериозни стъпки за предизвикване на ВНС, а просто искат да насочат политическото говорене в посока, която им изглежда изгодна.
Накрая, макар да е най-малко вероятно, е възможно да става дума за "гениален план" (всъщност, също толкова импровизиран и налуден) на ГЕРБ да спечели с много и завинаги. Все още в плен на манията си за величие и превъзходство, Борисов може да мисли, че при мажоритарни избори (особено в окрупнени избирателни райони) и с категорично финансово надмощие партията му ще вземе бляскав реванш сама срещу всички и ще спечели абсолютно мнозинство в следващия парламент. Само че ситуацията вече е променена и може да стане така, че ГЕРБ само да погине от ножа, който е извадило.
Разбира се, темата за евентуалното свикване на ВНС и възможните задачи пред него е прекалено сериозна, за да се интерпретира единствено в контекста на политическите гърчове на една партия. Има твърде много неща в българската държавност, които се нуждаят от съществена реформа, но тя трябва да бъде предприета само след внимателен научен анализ, пълноценна обществена дискусия и постигане на максимално широко обществено съгласие.
